Синдромът на Фрейл представлява патология в развитието на кръвоносните съдове на бъбреците и който се смята за вроден.
Самият синдром не е заболяване в пълния смисъл на тази дума, но неговата симптоматика е признак на развитие на съпътстващи заболявания.
Рискови фактори
Накратко, синдромът на Фрейли е вродена патология на разположението на кръвоносните съдове на бъбреците или бъбречните артерии.
Доколкото процесът води своето начало още в ембрионалния период, определянето на точната причина не е възможно, както и при други вродени патологии.
Може да се говори само за рискови фактори, които са причина за неправилно формиране или прекратяване на развитието на бъбреците.
Тези фактори са:
• Наследственост;
• Различни генетични аномалии;
• Неблагоприятни фактори, въздействащи на плода по време на бременността и отразяващи се негативно на неговото развитие;
• Остри и хронични заболявания на майката;
• Прием на лекарствени препарати по време на бременността;
• Вредни навици – пристрастяване към алкохола, употреба на наркотични вещества, тютюнопушене;
• Влияние на някои екологични и физически фактори върху бременната и развитието на плода;
Симптоми на синдром на Фрейли
Не са свързани толкова със самото кръстосване на артериите, колкото с неблагоприятните последствия, които предизвиква преплитането на артериите и притискането на горната част на бъбреците.
Тоест появилите се симптоми са признак за развитие на определени бъбречни патологии.
Симптоми на синдрома на Фрейли могат да се отделно или комплексно.
Първи признаци на синдрома се смятат поява на болки в кръста от страна на бъбреците. Ако са нарушени бъбречните функции от двете страни болката може да обхване целият кръст.
За често проявление на синдрома на Фрейли се смята появата на остри болки в областта на бъбреците – бъбречни колики, които се свързват с процеса на образуване на камъни.
Много често синдромът се съпровожда с умерено повишено кръвно налягане, вследствие нарушение на отделителната функция на бъбреците.
Обикновено хипертония се наблюдава на фона на намаляване на обема на урината.
Усложнения и последствия
Самият синдром не е патология, която да е опасна за живота на пациента.
Принципно, тези неприятни симптоми не са свързани с преплитането на бъбречните артерии.
Предизвикват се от разположението на кръвоносните съдове, което може да напомни за себе си както в първите месеци на живота, така и след известно време.
Лечение на синдром на Фрейли
Провежда се в зависимост от резултатите от диагностичните изследвания, в резултат на които са открити съпътстващи заболявания, които развиват по вина на синдрома.
Ако кръвоносните съдове притискат легенчето слабо и оттока на урината не се нарушава или нейното нарушение е слабо изразено, пациентът може дори да не подозира за вродената патология.
В този случай лечение не се налага преди появата на първите симптоми, които е възможно и да не се появят и до края на живота на човек.
Ако пък нарушението на отока на урината е значително, трябва да се вземат мерки за облекчаване на симптомите. Също и такива за предотвратяване на образуване на камъни в бъбреците.
Облекчаването на симптомите на синдрома и дори лечението на съпътстващите заболявания не решава проблема напълно.
Компресията на бъбречното легенче и в бъдеще може да препятства бъбреците да изпълняват своите функции.
Това означава, че възпалителният процес при развитие на пиелонефрит ще е хроничен.