Много хора живеят с мечтата някога напълно да си сменят работата.
Да създадат собствен бизнес, да станат инструктори по дайвинг или по зимни спортове и да се разделят най-накрая със сприхавия си началник.
Но мечтата често така и остава мечта.
Как да си помогнем да се превърне в реалност?
Да направим решителната крачка към нов живот, да скочим в неизвестното, какво може да бъде по-съблазнително?
Но по-трудно не може и да бъде.
Всеки ден тази мисъл минава през ума на повечето от нас, но продължаваме да отлагаме този скок.
И това е разбираемо – страхът от неизвестното е също толкова естествен, колкото и желанието да се разделим със скучната работа. А ако новата се окаже още по-зле?
Не, може би днес все още не сме готови за скока.
Но може би ще бъдем готови за утре?
Или следващият понеделник?
От какво искате да се избавите?
За съжаление, отговорът на въпроса, кога ще бъдем готови е много прост.
И звучи пределно ясно – никога.
Страховете са неизбежни, а 100%-ова гаранция за светло бъдеще на новата работа не съществува по принцип.
И това, разбира се, е лоша новина. Но има и добра, не е нужно да очакваме тези гаранции.
Необходимо е нещо съвсем различно.
На първо място това е разбирането, че се стремим да си тръгнем.
Да допуснем, че работите в банка и получавате предложение да се преместите в друга.
На двойно по-голяма заплата и по-кратък работен ден.
Звучи прекрасно.
Но ако вече ви е дотегнало от банковата сфера?
В този случай, дори най-добрите условия няма да ни донесат удовлетворение.
А ако страдате заради брак, който отдавна се е изпразнил от съдържание и се е превърнал в източник на постоянни разочарования?
И просто се боите да признаете това, приписвайки тъгата на сприхавия началник и заядливи колега?
В такъв случай никакво прехвърляне от една на друга работа няма да помогнат.
По-вероятно е да помогне психотерапията.
Откриването на истинската причина за желанието за смяна на работата няма да е лесно.
Но това е абсолютно необходимо, за да постигне вашия скок целта си.
Какво означава да бъдеш храбър?
Но да допуснем, проблемът е именно в работата, и скокът в неизвестността е все така необходим.
Как да преодолеем своите страхове?
Отговорът отново е елементарен – да бъдем храбри.
Храбростта съвсем не е пълната липса на страхове.
Това е способност активно и осмислено да действаме, изпитвайки страх.
Опитайте да обясните на себе си, че рязката смяна на работата е трансформиращ опит.
И този човек, който ще станете, когато отидете на ново място, в известен смисъл съвсем няма да е този, който сте в момента.
Напълно вероятно е за това бъдещо ваше аз, вече да не е страшно това, което ви плаши днес.
Истината е, че трансформацията има обратна страна.
Тя се състои в това, че близките ви също разбират, че сте се променили, когато скачате.
И, съзнателно или не, тъй като са свикнали с настоящото ви АЗ, и представа си нямат в какво ще се превърнете след промяната.
Затова ако отлагате своя скок до момента, когато ще получите пълна подкрепа от близките, трябва да знаете, че този момент така и няма да настъпи.