Повечето инфекции при хората се причиняват от коагулаза-позитивните щамове на Staphylococcus Aureus. Почти всеки орган или система на човешкото тяло могат да бъдат инфектирани със S. Aureus.
Най-често щамовете на S. Aureus първо инфектират кожата и нейните структури например мастните жлези космените фоликули или поразява увредена кожа /порязвания, ожулвания /.
Понякога инфекциите са относително ограничени като цирей, фурункул или карбункул, но в други случаи те могат да се разпространят и в други части на кожата и да предизвикат целулит, фоликулит или импетиго.
Бактериите могат да навлязат и в кръвния поток и да станат причина за инфекции на различни места по тялото например могат да доведат до възпаляването на рани, да предизвикат развитието на абсцеси, остеомиелит, ендокардит и пневмония, които сериозно да навредят и дори да убият заразения човек.
Щамовете на S. Aureus също така са способни да произвеждат ензими и екзотоксини, които се смятат за причина или за влошаването на някои заболявания. Такива клинични състояния са хранително отравяне, септичен шок, синдром на токсичния шок и синдром на изгорената кожа.
Щамовете на S. Epidermidis обикновено не причиняват инфекции, но могат да предизвикат такива при хора със супресирана имунна система. Пациентите, които какъвто и да е вид постоянен катетър или имплантирани устройства в тялото като пейсмейкър, също са изложени на риск от инфекции с S. Epidermidis.
Какви са симптомите?
При повечето стафиликокови инфекции се появява обрив на мястото на инфектирането – мястото е зачервено, леко подуто и чувствително. Често на мястото на обрива се появява гной или някаква покрита с коричка течност. Зоната на инфекцията може да наподобява малка пъпка или да бъде голяма като карбункул.
Синдромът на изгорената кожа се проявява като обширно зачервяване на кожата с образуването на були /големи пълни с течност или гной мехури/. Когато бактериите са засегнали катетрите или други имплантирани устройства се появява зачервяване, гной и чувствителност около мястото на навлизането им в кожата.
Дълбоките абсцеси, бактериалната пневмония, остеомиелитът, както и повечето други вътрешни инфекции се виждат само на рентген или друга образна техника като томограф или не се виждат изобщо като например при токсичен шок, хранително отравяне.
Външните клинични изяви са само насочващи към инфекция със стафилококи, доказването на инфекцията се осъществява чрез лабораторни изследвания, при които идентифицира инфекциозният агент.
Лечение на стафилококи
Съществуват две основни метода на лечение: хирургично и антибиотично. При повечето пациенти, при което се налага прилагането на хирургично лечение, след това се назначава и антибиотична терапия.
Дренирането на гнойта е основната хирургична процедура, която се прилага, но може да се наложи и хирургическото отстраняване на източниците на инфекцията като например сърдечни клапи или пейсмейкъри.
Други източници на инфекция като инфекции на ставите, особено при деца, остеомиелит или следоперативни абсцеси, могат да изискват хирургическа намеса. Наложително е всяка заразена тъкан, която продължава да отделя стафилококи, да бъде хирургично отстранена.
Много от антибиотиците са ефективни срещу стафилококите, например нафцилин, цефазолин, диклоксацалин, клиндамицин или бактрим. Но тези медикаменти не повлияват на златистия стафилокок.
ри подобна инфекция се използват други антибиотици – при малките кожни инфекции се прилагат мупироцин, но ако са по-сериозно е необходимо използването на 2 или повече антибиотика например ванкомицин, линезолид, рифампин, сулфаметоксазол-триметоприм и др.
