Понятието „стеноза на бъбречната артерия” предполага свиване на нейния лумен в сравнение с диаметъра на тази артерия при здрав човек.

Това води до понижаване на бъбречната перфузия и развитие на хронични заболявания, вследствие на които се стига до понижаване на глумерулната филтрация, артериална хипертония и нарастваща нефросклероза.

За хемодинамично значима се смята стенозата, която води до намаляване на лумена на артериите с 50 и повече процента.

Но при наличие на фактори, които влошават кръвоснабдяването на бъбреците, симптомите на болестта могат да се проявят и при не толкова съществено свиване на съда.

Причини за стеноза на бъбречната артерия

Съществуват множество причини, които могат да предизвикат увреждане на бъбречните артерии.

Такива са:

• Атеросклеротичен процес;
• Фиброзно-мускулна дисплазия;

• Васкулити и неспецифичен аортоартериит;
• Притискане на магистралните артерии на бъбреците отвън, например, с тумор;

• Коарктация на аортата;
• Емболия, тромбоза и др.;

Най-честата причина за стеноза на бъбречните артерии се смята атеросклерозата.

Около 40-65% от случаите на тази патология са свързани именно със свиването на лумена на атеросклеротичните плаки.

Атеросклеротичната стеноза може да бъде едно- и двустранна и е причина за не по-малко от 15% от случаите на артериална хипертония, първично разглеждани като есенциална.

Факторите, които предразполагат, към атеросклеротично увреждане на бъбречните артерии:

• Напреднала възраст;
• Наследствена предразположеност;
• Нарушения на липидния обмен;

• Тютюнопушене;
• Захарен диабет, затлъстяване;

Намаляването на лумена на бъбречните артерии води до намаляване на пулсовия натиск в техните разклонения и недостатъчно кръвоснабдяване на тъканите на бъбреците.

В отговор на това се развива хиперплазия на юкстагломерулния апарат и увеличаване концентрацията на ренин, който образуват клетките на този апарат.

Вследствие на това в кръвта се натрупва ангиотензин-2, който е мощен вазоконстриктор, свива кръвоносните съдове, и способства за повишаване на секрецията на алдостерон.

Задържане на натрий и вода в организма.

Известно време ангиотензин-2 поддържа тонуса на артериолите, които излизат от гломерулите.

И спомагат за поддържане на достатъчно ниво на гломерулна филтрация.

Но с прогресирането на патологичния процес нараства артериалната хипертония, влошава се бъбречната функция и се развива нефросклероза.

На второ място сред патологичните състояния, които водят до стеноза на бъбречната артерия, е фиброзно-мускулната дисплазия.

Най-често се открива на жени до 45 години.

Обикновено се засягат дисталните или средните отдели на артериите.

Свиването е вследствие на хиперплазия, която обхваща кръвоносния съд под формата на пръстен.

При 50% от болните увреждането може да е двустранно.

В 16-22% от случаите свиването на бъбречните артерии е обусловено от неспецифичен аортоартериит.

Това е автоимунно заболяване от групата на васкулитите, което засяга аортата и нейните разклонения.

По-предразположени към него са младите жени и децата.

Симптоми

Клиничните признаци на стеноза на бъбречните артерии не са специфични.

В началните стадии на заболяването, обикновено, няма оплаквания.

Само при част от болните се появява главоболие и емоционална лабилност.

При аускултация на корема често се чува шум в горната негова част от едната или от двете страни.

Ранен и основен симптом е артериална хипертония, която не се поддава на лечение.

Понякога единствен обективен признак на заболяването, е повишаване на диастолното налягане.

Лечение

При стеноза на бъбречните артерии основен метод на лечение е хирургичната интервенция.

Обемът на операцията зависи от разпространението на патологичния процес и от локализация на участъка на свиване.