Световната здравна организация обяви професионалното прегаряне за заболяване и го включи в Международния класификатор на болестите 11-то преразглеждане /МКБ-11/.
От 2022 г. професионалното прегаряне става истинска болест
МКБ е основният документ, систематизиращ всички съществуващи болести. СЗО го преразглежда веднъж на 10 години.
Отразява се появата на нови заболявания и промяна на отношението към предходни определения и класификации на всякакви отклонения в състоянието на човека от общопризнатата норма.
За измененията в новата версия на МКБ експертите на СЗО съобщиха на Световната асамблея на здравеопазването в Женева.
Сега професионалното прегаряне може да се определи като синдром, развиващ се в резултат на хроничен стрес на работното място, който не може успешно да се преодолее.
За синдрома на прегарянето са характерни следните симптоми:
- Чувство за изтощение, недостиг на енергия;
- Изразени негативни и цинични чувства по отношение на работата;
- Понижаване на професионалната ефективност.
Експертите подчертават, че понятието синдром на прегарянето трябва да се използва само в контекста на професионалната дейност, към другите области на живота не е приложимо.
Компютърната зависимост заедно с наркотичната и хазартната
МКБ-11 влиза в сила от януари 2022 г. Освен синдром на прегарянето, в него за първи път се признава съществуването на зависимост от компютърните игри, която към групата на наркотичната и хазартната зависимости. Същевременно от МКБ-11 е изключен трансдженджеризмът.
Големите световни компании като БМВ, Гугъл, Интел предлагат на своите служители, които са изложени на големи дози стрес в работата като решение против професионалното прегаряне нов вид платен отпуск. Но не 20 работни дни, както е по кодекса на труда, а 6 месеца или дори година.
Мениджърският екип на компаниите преценява, че е по-ефективно да инвестира в пълноценния отдих на своите служители, отколкото да ги освобождава и да наема нови.
За по-младите, изпълнени с ентусиазъм, стресът обикновено не е свързан с неблагоприятни последствия. Но с напредването на възрастта и натрупването на опит, който е най-ценен за компаниите, е необходим по-продължителен отдих, за който компаниите са съгласни да заплатят в пълен размер.
