За правилно функциониране мозъкът има нужда от съвсем малко енергия, а по мощност превъзхожда всички суперкомпютри.
Как е устроен човешкият мозък?
Способен ли е да разбира сам себе си?
Откъде се появяват интуицията и креативността?
Мислещото желе
Какво в мозъка изглежда толкова загадъчно и необяснимо?
Това, на което някои учени са посветили цялата си академична дейност – нерешеният въпрос, как невроните в мозъка се организират в система.
Представете си компютър и мозък.
Количество елементи в мозъка – 100 млрд. неврони.
За описание на взаимодействието между тях е необходим обем от компютърна памет, сравнима с броя частици във видимата от нас Вселена.
На този фон скоростта на разпространение на информацията в мозъка е 1400 метра в секунда.
В компютъра пък това е на практика скоростта на светлината.
А мозъкът работи с енергия, която по мощност е сравнима с тази, която дава автомобилният акумулатор. В мощните компютри само охлаждането е няколко десетки киловата.
Но пък ефективността на мозъка е неизмеримо по-висока, в сравнение с всеки от известните ни днес свръхмощни компютри.
По какъв начин невроните могат да се организират при толкова бавна работа на мозъка?
Защо досега ефективността на неговата дейност далеч надминава всичко, което се постига от компютри?
Не си представяме как се случва това, от гледна точка на законите на физиката.
Как изглежда живият човешки мозък?
Това, което прави впечатление, е че цялото наше интелектуално съкровище изглежда като някакво желе с жили.
И дори за изследователите е трудно да осъзнаят и да повярват, че в 1.5 килограма сбръчкана розова жлезиста маса в черепната кутия се съдържа цялото богатство на нашия вътрешен свят.
Може би в това е най-голямата загадка на мозъка.
Как в това желе за заключени всичките ни връзки с Вселената?
Как в него протича взаимодействие между идеалното и материалното?
Как нашите чувства се превръщат в биохимични процеси, и обратно – как тези процеси стават емоции?
Това и учените не знаят, засега…
На колко процента е изобщо проучен мозъка?
Отговор на този въпрос не съществува.
Смята се, че човек използва само 10, 15 или 20% от възможностите на своя мозък.
Това е глупост.
Да си представим, че през 19-ти век изследователи акостират на непознат бряг.
След това малко по малко започват да опознават местността.
Постепенно навлизат по-дълбоко в континента, прокарвали пътища, усвоявали земи, строили мостове.
И в крайна сметка усвояват малка територия, да кажем, полуостров, а останалата земя е все още неизвестна.
Така продължава и сега.
Ако трябва да се изразим образно, досега няма нито спътници, нито дори самолети, не знаем колко е голям нашият континент.
Колко голямо е влиянието на човешката воля?
Къде е границата, отвъд която е вече безсилна?
Или човек е способен на всичко, докато не умре.
Тази черта е излизането от нормална ситуация – тежка болест, сериозна травма, наркотично отравяне. Мозъкът добре работи в условията на стабилност.
Когато възникващата нестабилност се държи в рамки, много добре успява да се адаптира към нея. Но има и ситуации, когато нищо не помага.
Например, има въздействия, срещу които мозъкът е безсилен.
При въвеждане в организма определени вещества, например, психотропни, наркотични, съпротива е на практика невъзможна.
След обработка със специални психотропни препарати човек загубва волята си и отговаря на всеки един въпрос.
