Група онколози от Калифорнийския университет излязоха с предложение за лечение на рак на простатата да се използва тестостерон. Това противоречи на съществуващите принципи на лечение на тази болест, за разработването на които някога бе присъдена Нобелова награда.

До последно се смяташе, че именно тестостеронът повишава риска от развитие на злокачествени тумори на простатата.

През 1966 г. Чарлз Брентън Хъгинз получава Нобелова награда за разработване на хормонално лечение на това заболяване.

Същността на  терапията се състояла в понижаване нивата на тестостерон в организма. Днес тези лекарства са общоприет стандарт на лечение.

Реабилитация на тестостерона за лечение на рак на простатата

Истината е, че след известно време лекарите започнаха да стигат до извода, че страничните ефекти на тази терапия водят до преждевременна смърт на разболелите се мъже от болести на сърцето и на кръвоносните съдове.

Освен това, на фона на ниските нива на мъжкия полов хормон се развивали нарушения на метаболизма под формата на захарен диабет, затлъстяване, високи нива на холестерол и др.

Също мъжете се оплаквали от загуба на сексуалната функция. И на някои от вече излекуваните бил назначаван тестостерон, тоест подложили се на операция по премахване на простатата и на лъчева терапия. Това означава, че били с нисък риск от рецидив на болестта.

Изследователите наблюдавали 834 такива пациенти. 152 от тях били на хормонална заместителна терапия с тестостерон, останалите не получавали нищо.

Хормонът спасител на мъжете с рак на простата

След около 3 години се оказва, че в групата мъж без тестостерон болестта рецидивирала при 15%, а сред тези, които получавали хормона – само при 5%.

Това означава, че приложението на тестостерона 3 пъти по-често понижавало риска от развитие на рецидива на болестта.

Получените резултати до голяма степен противоречат на постулатите на хормоналната терапия на Хъгинз. Хормонът на мъжката сила не лекува рака сам по себе си, но забавя неговото разпространение.

Дава на разболелите се мъже приблизително 1 година и 6 месеца до поява на първите симптоми на рецидив на болестта.

При отчитане на факта, че тестостеронът отговаря за нормалната мускулна маса, нивото на половата активност и показателите на холестерола и на триглециридите в кръвта, неговото приложение изглежда най-добрия вариант за мъжете.