Когато детето расте, навлиза в социалния свят, в който създава отношения с връстниците.
Какви ще бъдат те, зависи от неговото умение да общува.
Първият опит с общуването то придобива в семейството и много добре възприема поведението на родителите.
Често детето не може да бъде добър приятел поради деструктивните поведенчески навици.
Най-малките се научават да обиждат, манипулират с чувството за вина на другите, за да постигнат нещо, използват физическа сила и агресия.
Целта е привличане на внимание или получаване на нещо, което искат.
Всичко това може да възпрепятства създаването на истинско приятелство.
И децата порастват, без да имат приятели, на които наистина да могат да разчитат в труден момент.
Докато детето е малко и се учи да общува, неговите страдания от неумението за комуникация се проявяват в обида, оплаквания на родителите, неуспешни опити за участие в колективни игри.
Детската психика е пластична.
Най-малките бързо забравят неприятностите, които се случват и започват да общуват на чисто отново и отново всеки ден.
Но ако навиците на деструктивно общуване са се превърнали в особеност на характера, детето скоро ще се сдобие със славата на злодей, егоист и високомерен агресор.
Тогава общуването сред връстици ще върви по предварително известен сценарий.
Родителите, които желаят да научат защо детето все не успява да си намери приятели, трябва да са наясно какви негови навици пречат на създаването на приятелства…
1. Всичко прави по свой начин
Когато децата си играят весело и дълго, това означава, че са се разбрали за ролите на всяко от тях, отчели са потребностите помежду си или следват успешен лидер.
Последният определя правила за всички.
Умението за договаряне е важно качество за всеки участник от групата.
Ако то е водещо в детския колектив, това означава, че всяко дете се чувства добре и комфортно.
Децата отстъпват едно на друго, но нито едно от тях не е ощетено.
Ако обаче детето е свикнало всичко да е така както то каже и не по друг начин,тогава едва ли би ще отстъпва на другите – роля, идея, дума, действие.
Ако колективът е задружен, подобно поведение няма да бъде подкрепено от децата.
Те просто ще се откажат да играят по правилата на този, който не отчита техните потребности.
На подобно поведение детето може да се научи от родителите или от единия от тях.
Ако то не умее да отстъпва на другите, анализирайте какво не е наред в семейството.
2. Неумение за изслушване на другите деца
Колкото по-големи стават децата, толкова по-добро умение за изслушване овладяват.
Особено актуално е това по време на обучение в началното училище и в тийнейджърската възраст.
През този период децата играят всеки по-малко и общуват все повече.
Детето може да няма приятели, ако не умее да слуша другите и съвсем не притежава способност за съчувствие.
3. Присмиване на другите
Малко хора се радват, когато чуват някой да се присмива отстрани.
Ако детето има навика да се присмива на другите сред връстници, то това може да е причината да няма истински приятели.
В такъв случай следва да посочим негативното проявление на характера и да научим детето на приятни, добри и по-интересни начини на общуване.
Така ще престане да си намира поводи да се подиграва на другите.
