Как неправилното възпитание в детството ни пречи да оценим себе си и своите постижения в зряла възраст?
Много деца растат в среда, в която родители, учители, приятели, съученици и прочие важни хора говорят, че не са достатъчно добри.
Някои от тези съобщения се изразяват явно, други се предават в завоалирана форма.
Често детето не осъзнава, че с него се случва нещо лошо.
Ето 4 разпространени причини, които водят началото си от детството и ни карат да се чувстваме недостойни и неуспешни.
1. С вас са се отнасяли така, сякаш не струвате нищо
Някои родители и други значими фигури третират детето като свое подчинено или част от имуществото.
Отнасят се жестоко с него, подлагат го физическо, сексуално, вербално или емоционално насилие.
Често последствията остават за цял живот.
Много деца се възпитават така, сякаш главната им цел е удовлетворяването на потребностите на родителите.
Ако децата не се справят с тази роля, наказват ги, карат ги да се срамуват и да се обвиняват, като манипулират с чувството за вина.
Не е изненадващо, че такива хора израстват с нарушено самоусещане и пречупена самооценка, което предизвиква психологически и поведенчески проблеми.
2. Оценявали са ви по нереалистични стандарти
Възрастните често оценяват децата по много висок стандарт, на които самите те не могат да отговорят.
Един от примерите е училището.
Родителите очакват детето отлично да се справя с всички предмети.
В противен случай го сочат за проблемно и още повече влошават ситуацията с наказания и отхвърляне.
Подобни примери се срещат и в семейния живот.
Родителите очакват детето да изпълнява определена роля, която те са му дали.
Децата биват принуждавани да следват ненужни и дори противоречиви правила.
Често малчуганите са принудени да поемат върху себе си отговорността за това, което не могат да променят.
В резултат те развиват състояние на хронична вина и срам, които ги преследват в зряла възраст.
3. Сравнявали са ви с другите
Родители и учители често сравняват децата, за да ги накарат да променят поведението си – „Защо не можеш да бъдеш като брат и сестра си”.
Но когато те сравняват своите деца с другите и създават атмосфера на конкуренция, това само задълбочава тяхната неувереност, безпокойство и подозрителност.
Децата се чувстват недостойни и наранени.
В зряла възраст такъв човек продължава компулсивно да се сравнява с другите и да развие усещане за непълноценност или, обратно, превъзходство над другите.
4. Научили са ви да бъдете безпомощни
Някои деца се възпитават така, че да остават зависими от родителите въпреки своята възраст. Контролират ги прекомерно и не им позволяват да вземат самостоятелни решения.
Не им разрешават да експериментират, да изучават света и да правят грешки, за това такива деца израстват с усещането, че за нищо не стават.
В зряла възраст такъв човек чувства малко контрол над собствения си живот, защото в детството възрастните внимателно са контролирали всяка негова стъпка.
В психологията това състояние се нарича научено безпомощност.
Същността е в това, че родителите възпитават детето по такъв начин, че не е станало напълно независимо.
Благодарение на това остава до родителите си и впоследствие ще удовлетворява техните потребности.
Родителите се държат така сякаш в тях живее стар неразрешен страх, че ще останат сами.
