Днес диагнозата дефицит на внимание и хиперактивност въз основа на поведенческите особености може да се постави на всяко 3-то 4-то дете.
Именно на това разстройство е прието да се приписват капризите, недостатъчната концентрация на внимание и други особености на психиката.
Лекарите обаче се съмняват в истинското разпространение на тази диагноза, затова и родителите не само трябва да търсят помощ, но и да преразгледат своето отношение.
Как следва да разрешаваме проблемите, ако децата станат неконтролируеми?
1. Удовлетворяване на всички капризи
Колко родители се съгласяват да изпълнят всичко, което поиска детето, само и само да сложат край на истерията и да запазят, макар и за кратко, така желаният мир в семейството.
„Хайде да поиграем“ – родителите възприемат като ръководство за действие и бързат да изпълнят желанието на детето, дори без да се досещат, че му оказват мечешка услуга.
Да, подбудите може и да са най-добрите – да направят своето дете щастливо, но в дългосрочна перспектива подобен подход води до обратния ефект.
Умението за отлагане на момента на удовлетворение играе огромна роля във формирането на детето като личност.
Принудено да действа в условия на стрес, то се приспособява към ситуацията и се оказва по-подготвено за бъдещите житейски перипетии, в сравнение с децата, чиито прищевки постоянно се удовлетворяват.
Съществува обоснована гледна точка, че постоянната помощ на родителите блокира у децата възможностите и мотивацията за постигане на успех в живота.
2. Замяна на топлотата и емоциите с виртуалната реалност
Днес дете, което още не се е научило да ходи, а уверено натиска екрана на мобилния телефон или на таблета, вече за никого не изненада.
Родителите въздъхват с облекчение.
С развитието на новите технологии вече имат повече време за себе си.
Докато детето се сражава с неведоми бойци във виртуалната реалност и завоюва една галактика след друга.
Специалистите предупреждават за опасностите на съвременните технологии за нервната система на детето.
Подобни занятия за деца могат да предизвикат най-различни неврологични разстройства.
Когато напуснат виртуалния свят и се сблъскат с реалностите, децата не могат да изпълнят, дори и най-простите задачи в училище.
Въображението и творческото мислене страдат, понижава се и творческия потенциал, паметта се влошава и способността за концентрация.
Свикват с компютърните графики и със специалните ефекти, а необходимостта да обработват по-ниски степени на стимулация в ежедневието ги вкарват в безизходица.
3. Отношение като с крал и с кралица
Родителите могат с часове да разказват какво обича и какво не обича детето, какво му харесва да прави: да играе на компютъра, да гледа телевизия и да яде сладко.
А какво не му харесва – да помага на мама у дома, на татко вкъщи, да се грижи за домашните любимци.
Родителите често предоставят на своите деца свобода на избор и възможност сами да решават какво за тях е добре и какво не.
Но може ли детето да разбере как трябва да го възпитавате правилно?
Това е задача на родителите, която не може да се прехвърля на детските плещи.
В противен случай след това ще се изненадвате защо на порасналия син или дъщеря не искат да го вземат никъде на работа, да създаде семейство или да си намери приятели.
Причината е, че в детското възприятие липсват термините „трябва“ и „необходимо“.
Трябва детето само да стигне до извода, че в този живот нищо не му се полага и за да получи желаното трябва да се постарае.
