Няма смисъл да се обвиняваме заради тях.

1. Тютюнопушене

Разбира се, не ви призоваваме да пушите.

Но изследвания показват, че тютюнопушенето действа успокояващо, не никотинът облекчава стреса, а самият ритуал.

Самият алкалоид пък подобрява краткотрайната памет.

Важно е да се знае, че навикът е полезен само при умерено пушене на качествени цигари, направени от тютюн от висок клас.

Никотинът понижава нивата на естрогените, които са по-високи при пълни жени над 50-годишна възраст.

Американски учени също доказаха, че никотинът предпазва от язвен колит, като повишава специфичния и неспецифичен имунитет, едновременно с това е и мощно противовъзпалително вещество.

Но всичко това не означава, че тютюнопушенето е полезно.

2. Клюкарстване

Новостите за чуждите неуспехи повишават самооценката, ако трябва да бъдем честни, понякога наистина е така.

Между впрочем, има научно определение на думата клюка, което е дефинирано от психолозите –несанкционирани разсъждения за хора, които не са до вас в даден момент.

Специалистите от Британската психологическа общност доказват, че сплетните помагат за сближаване с околните.

Но и самите ние се боим да не станем обект на клюкарстване, това ни мотивира да се самоусъвършенстваме.

Предаването на информация помага за успокоение, за намаляване на стреса и дори за лечение на депресия.

Хората изобщо са склонни към оценъчни съждения.

Професор по еволюционна антропология от Оксфорд отбелязва, че това е тласък към следващия етап на еволюцията на човешкия мозък.

3. Висене в социалните мрежи

Днес е модерно да се ругаят социалните мрежи.

Изолират от обществото, правят ни нещастни и нарушават психическото здраве.

Работодателите и лекарите не одобряват прекомерното заседяване в социалните мрежи.

Първите, защото разсейва от работата, вторите, защото предизвиква зависимост, депресия и други психически разстройства.

Постоянните потребители на социалните мрежи не са подложени на силен стрес, напротив, те са по-малко стресирани от тези, които изобщо не използват Фейсбук.

Имат повече приятели, повече се доверяват на хората и са по-активни в работата.

Интернет оправя настроението и повишава производителността на труда.

Осведомеността на човек какво се случва около него, и възможността да споделя собствени събития в живота си положително влияе на психическото здраве.

Социалните мрежи създават чувство за принадлежност към обществото, така се стимулира и продуктивността.

4. Пукане на кокалчетата на пръстите

За този навик са се водели толкова разгорещени спорове колкото и по повод ползата и вредата от яйцата или палмовото масло.

На пръв поглед е вредно, когато човек си пука кокалчетата.

Това способства за рязко намаляване на налягането в междуставната течност, поради което шумно се пукат мехурчета газ, които тя съдържа.

Ставите бавно, но сигурно се увреждат. Но това твърдение не се потвърждава в научната литература.

Учени от Филаделфия излагат аргументи, че изпукването на кокалчетата всъщност е полезно, така ставите стават по-гъвкави и по-подвижни.

До подобни заключения стигат и учени от университета Албърт в Канада, които подробно изучават, какво се случва в ставите при пукане.

5. Ядене на шоколад

Мисълта за огромното количество калории ни кара да се откажем от това удоволствие.

Но това се отнася само за млечния шоколад.

Всъщност черният шоколад е полезен, тъй като съдържа много антиоксиданти, укрепва нервната система и спомага за лечение на депресия.

6. Гризане на нокти

25-30% от населението на Земята се сдобива с този навик на 4-6 години, като се смята, че това е начин за успокоение и за овладяване на емоциите.