Мезаденит – това е възпаление, развиващо се в мезентериалните лимфни възли, разположени в червата.
Мезентериумът представлява специфична гънка, чрез която тънкото черво се закрепва към задната стена на коремната кухина.
Това заболяване представлява опасност във връзка с факта, че съществува голям риск от възникване на гноен възпалителен процес с разкъсване на гнойника впоследствие и формиране на перитонит.
Освен това при тежко протичане на тази патология съществува вероятност от развитие на сепсис.
Вътре в коремната кухина има голямо количество лимфни възли.
Общо наброяват около 600
Основната задача на тези лимфни възли е да предпазват организма от попадналата в него инфекциозна флора и препятстват възникването на възпаление.
Сред всички остри хирургични заболявания на мезаденит се се падат около 12% от случаите.
Най-често във възрастовия диапазон от 10 до 25 години.
Жените няколко пъти по-често се сблъскват с това заболяване
Основна причина, поради която се развива възпаление в мезентериалните лимфни възли, е патогенната флора.
В този случай най-голямо значение имат вече формиралите се инфекциозни огнища в други вътрешни органи, например, при бронхит или в червата.
Вирусите или бактериите могат да проникнат в областта на лимфните възли по най-разнообразни пътища - по кръвен, лимфогенен или непосредствено през лумена на червата.
За възникване на възпалителен процес е необходимо наличие на предразполагащи за това фактори.
Най-важното от тях е намаляване нивото на имунната защита.
Освен това голяма роля играят вече съществуващите заболявания от страна на стомашно-чревния тракт.
Възпалението при мезаденит в зависимост от характера на протичането е остро и хронично.
Острата на този патологичен процес се съпровожда с внезапно нарастване на клиничната картина и наличие на ярко изразени съпътстващи проявления.
При хронична форма симптомите са със слабо изразен характер.
Но заболяването протича доста по-продължително.
Освен това мезаденитът се разделя на специфична и неспецифична разновидност.
Специфичната разновидност предполага развитие на възпаление на лимфните възли под въздействието на йерсиниоза или микобактерия туберкулоза.
В случаите, когато възпалителният процес е бил предизвикан от друга патогенна флора, говорим за неспецифична разновидност.
Основни симптоми на мезаденит
Клиничната картина, съпътстваща мезаденит, до голяма степен зависи от това, в каква форма протича, а също и от характера на възбудителя.
При остра форма се наблюдава бързо нарастване на симптомите, основният от които е болковият синдром.
Обикновено възникналата болка се локализира в горната част на коремната кухина или около пъпа.
Но е с доста размит характер.
На пръв поглед може да възникне подозрение, че се развил остър апандисит.
След известно време болковият синдром се притъпява и се усилва само при резки движения.
Задължително развитието на заболяването се съпровожда с общ синдром на интоксикация и храносмилателни нарушения. Телесната температура се повишава до фебрилни стойности, по-рядко до субфебрилни.
Болният се оплаква от повишена слабост, общо неразположение и главоболие. Честотата на сърдечните съкращения и на дишането се увеличава.
Към храносмилателните разстройства се отнасят пристъпи на гадене и повръщане, а също и чревно разстройство – диария или запек.
Лечение и профилактика на заболяването
Сред методите за лечение на възпалението, развило в мезентериалните лимфни възли, с антибактериални препарати, нестероидни противовъзпалителни средства, а също и дезонтиксикационни мероприятия.
В този случай, ако се е формирал гноен възпалителен процес, е необходима незабавна хирургична интервенция, което предполага дрениране на гнойника.
