Как и с какво човечеството се е хвалело преди появата на социалните мрежи?
Защо хората се делят на такива, които обичат публично да се оплакват, и на такива, които показват само лъскавата версия на живота си?
На кого нашите родители са се хвалили с новия килим или с кристала, който е блестял на стената?
На съседката, при която отивали за сол или гостите, с които се събирали да отпразнуват Нова година или семейни празници
И съседките лайкове не били очевидни – гостите рядко завиждали откровено, възхищавали се и се радвали на признаците на чуждото благополучие.
За повечето това било достатъчно.
Времената се промениха, а заедно с тях и признаците на благополучие.
На мястото на килимите и кристалите дойдоха скъпите коли, лъскавите ресторанти и екскурзиите до Париж.
Всичко се запечатвало на снимки, но и гостите изобщо нямали желание да ги разглеждат.
С появата на социалните мрежи стана очевидно: важно е другите да виждат колко добре си живеем.
Искаме да получим, явен, измерим в брой харесвания отклик, на красива, а понякога и нарочно украсена картина на нашето потребителско битие.
Тази картина се състои от снимки на екзотични пътешествия, малки порции единствено здравословни ястия или селфи на съвършени тела.
Социалните мрежи са една огромен панаир на суетата
Жаждата за признание и стремежът за демонстрация на успех са съществували винаги.
Това означава, че са необходимо за хората преживяване.
Украсяването на собствения живот символизира възможността да мечтаеш, да искаш повече.
Да, някои може и да изглеждат жалки с излагането на показ на своето богатство.
Повечето зрели хора умеят да отделят „това, което съм“ от „това, което имам.
Осъзнават, че не всяка демонстрация ще бъде удостоена с дължимото внимание.
И въпреки това са готови да поднасят на публиката някаква част от живота си.
Помните ли, че когато бяхме деца, ни забраняваха да се хвалим?
И невинаги ни обясняваха защо? Ще ти завидят? Ще те ядосат? Ще се усъмнят в твоите таланти?
Но едно е да се похвалиш с по-големия си брат, който не си отгледал, или със смартфон, велосипед или аксесоар, който ти не си купил.
А съвсем друго – ако наистина си постигнал нещо, някъде си бил, нещо си открил за себе си, успял, достигнал или победил в нещо.
Защо за подобни неща трябва да се мълчи? Наистина ли скромността има множество предимства?
Или в такъв случай никой няма да научи за нас?
Навярно би било твърде скромно и самонадеяно да се говори, на кого, кога и при какви обстоятелства трябва да се хвалим и кога трябва да се премълчава.
Всеки сам си преценява, но по-скоро е нормално човек да се похвали при:
1. Споделяне на радост
Раждане на дете, пътешествие, справяне с болест, победа на състезание, постъпване в университет, нова прическа, отслабване, отпразнуване на годишнина.
За повечето хора е приятно да научат подобни вести и споделят радостта.
2. Разказ за нови преживявания
Покорили сте връх, участвали сте в снимки на предаване, посещение на екзотична страна, впечатлило ви е нещо необикновено.
Повечето хора се вдъхновяват от подобни разкази и се замислят дали да не пробват нещо ново.
3. Преодоляване на себе си
Фотографиите или историите на хората, които са могли да се променят – това е наистина интересно.
Повод е за уважение, мотивира, дава надежда.
