Днес новите открития в биологията, физиологията и медицината се правят много често, учените все по-дълбоко проникват в тайните на организма, като изучават всички нови процеси.
Но много от по-рано направените открития за различни заболявания в света на съвременните знания изглеждат по съвършено различен начин.
След като учените по-дълбоко проникват в механизмите, които са в основата на развитието на патологиите, сред които диабет и Паркинсон, те изучават клетъчните и молекулярните процеси, метаболизма на белтъчините и начините за влияние върху тях.
По съвсем нов начин днес се отнасят към свойствата на някои вируси, наречени бактериофаги. По света все по-често възниква резистентност на бактерии към антибиотици.
Микротръбички – повече от белтъчен скелет на клетките
Това е част от структурата на цитоплазмата вътре във всяка клетка, представляваща сложна система от белтъци, наричани цитоскелет. Терминът за пръв път е въведен през 1903 година.
Микротръбичките помагат за поддържане на твърдостта на клетките, но също играят важна роля и при тяхното делене и транспорт на съединения вътре в цитоплазмата.
Дисфункцията на микротръбичките е свързана с невродегенеративни състояния, сред които и 2 тежки патологии – болест на Алцхаймер и Паркинсон.
Неврофибриларните гломерули, които представляват аномални нишки на протеина, наречен тау-белтък, са един от признаците на болест на Алцхаймер.
Обикновено в съчетание с фосфатни йони тау-белтъкът помага за възстановяване на микротръбичките. Но в невроните при болест на Алцхаймер тау-белтъците носят 4 пъти повече фосфати от обикновено.
Хиперфосфолирането понижава стабилността и скоростта на синтеза на микротръбички. И това също може да доведе до увреждане на цистоскелета и на цялата клетка.
Ролята на микротръбичките в развитието на заболявания и възможности за лечение
Засега не е напълно ясно как тези изменения в образуването на микротръбички води до невродегенерация, но изследователите се интересуват дали намесата в тези процеси някога ще може да помогне за лечението или предотвратяването на болестта на Алцхаймер.
Проблемите с микротръбичките не касаят единствено неврологичните заболявания. От 90-те години учените обсъждат, могат ли да са в основата на клетъчните изменения, които водят до сърдечен пристъп.
В последното изследване, посветено на този въпрос, е направен извод, че химическите изменения в мрежата от микротръбички на сърдечните клетки ги прави по-твърди и не толкова способни за пълноценни съкращения.
Авторите смятат, че разработването на препарати, които са насочени към микротръбичките, в крайна сметка могат да станат още и начин за подобряване на сърдечната функция.
Проблеми с митохондриите и болест на Паркинсон
От часовете по биология в училище много помнят, че митохондриите са електростанции на клетките. Това е било изяснено много отдавна, но днес учените определят дали митохондриите могат да бъдат причина за развитие на цяла съвкупност от заболявания.
Най-голямо внимание се обръща на ролята на митохондриите в болестта на Паркинсон. В продължение на много години се изучава участието на различни митохондриални патологии, мутации в развитието на това заболяване.
Например, проблемите могат да възникнат в сложни химически връзки, които генерират енергия в митохондриите, могат да възникнат мутации в митохондриалната ДНК.
Освен това митохондриите могат да бъдат увредени с натрупване на активни форми на кислород, които се образуват като страничен продукт от производството на енергия.
Но как тези недостатъци водят до изразен симптом на болестта на Паркинсон, тъй като митохондриите се съдържат на практика във всяка клетка на човешкото тяло?
