Сред множеството тропични заболявания язвата на Бурули си остава най-загадъчната.
Освен това е неясен механизмът на заразяване на човека, симптомите на язвата в ранен етап не изобразяват клиничната картина за инфектиране на организма.
А едни от основните симптоми на всяка язва са повишената температура и болезнените усещания.
За тази болест африканският континент научава още в края на 19-ти век, но оттогава изследователите така и не съумяват да отговорят на основополагащи въпроси.
Не се знае кой е резервоарът на инфекцията, как се случва заразяването, и защо липсват симптоми на заразяване?
Симптоми на язва на Бурули
Симптомите на тропическото заболяване на пръв поглед не предвещават опасност – появява се безболезнено подвижно образувание на крайниците.
Също новообразуваните възли приемат форма на тумор от дифузен тип или уплътнение.
В зависимост от особеностите на организма, проявленията на заболяването в началните етапи е възможно малко да се разминават в началните етапи.
Опасността от заразяването с бактерията Mycobacterium ulcerans е, че образуваният от нея токсин може да потиска имунната система, от което е обусловена и липсата на ярко изразени симптоми на инфектиране.
Възможно е освен токсина да се включват и някакви други механизми, от което заболяването обикновено се развива без болкови синдроми и повишена температура.
Често възловите увреждания се бъркат с циреи, туберкулоза, подути лимфни възли и подкожни гъбични инфекции.
Заболяването трудно се открива, тъй като не се проявява в ранните си етапи.
А без необходимото лечение на мястото на уплътненията възникват дълбоки обширни язви с неясни граници.
При напреднал стадий е възможно засягане на костните тъкани, което обуславя тежки костни деформации и съществени ограничения на двигателната активност.
Някои пациенти съобщават, че язвата на Бурули възниква на място, където някога са имали травми.
СЗО разкрива 3 стадия, категории, на заболяването по степен на тежест:
• Първата категория предполага едно огнище на увреждане с малки размери;
• Към втората категория се отнасят язвените и безязвени отоци и плаки;
• Трета категория – увреждане на ставите и костите;
Около 70% от случаите на заразяване се откриват вече във втори стадий.
Антибиотици в борба с язвата на Бурули
Заболяването е едно от най-слабо проучените сред стотиците тропични инфекции.
Но не попада към групата на нелечимите, тъй като успешно се лекува с антибиотици.
Загадъчната тропична инфекция най-лесно се открива в ендемични райони, за тази цел се назначава мощна лекарствена терапия.
Най-често използваните антибиотици за лечението на язва на Бурули са стрептомицин, амикацин.
За бременни стрептомицинът е клинично противопоказен, за тях е разработена комбинирана терапия – рифампицин и кларитромицин.
Посочените антибиотици, използвани в продължение на 2 месеца, а именно толкова продължава лечението, спомагат за пълното заздравяване на язвата на Бурули.
Рецидиви на болестта в този случай са в минимално количество.
Освен лекарствена терапия понякога се налага и хирургична интервенция – пресаждане на кожа, отстраняване на дефекти на кожата.
Ефективна е и физиотерапията, прилага за рехабилитация на инвалиди.
В напреднал стадий на болестта може да се стигне до инвалидност.
Профилактични мерки не съществуват.
Разработването е невъзможно, поради множеството неясноти около това заболяване.
Също не съществуват и ваксини, доколкото е неизвестен механизмът на предаване на инфекцията.
Световната здравна организация координира изследователската дейност, посветена на язвата на Бурули.
Води се мащабна работа по изучаване на проби от материал, взет от заболелите.
