Много от нас, със сигурност, са забелязали, че поне веднъж в живота им дадена ситуация се е повторила, дори потретила понякога и т.н. И това може да бъде страшно изнервящо, защото честно казано, хората имаме склонността да допускаме едни и същи грешки непрекъснато.
И тези ситуации най-вероятно ще продължат да се повтарят, докато не си научим урока, а той е именно – да спрем да допускаме дадена грешка и да променим отношението си, което очевидно не е правилно към определено нещо.
Към това, което се повтаря.
Защо и кога трябва да променим отношението си към дадено нещо?
Когато виждаме, както вече казахме, че това нещо се повтаря. И ако това, което ни кара да чувстваме е лошо или по някакъв начин, негативно за нас самите, то това е сигурен знак, че трябва да променим нещо в поведението си към него.
Понякога това поведение не се изразява само в това да допуснем една и съща грешка видимо.
Понякога това означава да слушаме една и съща тъжна песен, която характеризира ситуацията ни, и с която се свързваме в дадения момент отново и отново. Или пък да реагираме по един и същи начин на определено отношение, което получаваме от другите.
И тази ситуация, която ни кара да се чувстваме негативно няма да спре да се повтаря под една или друга форма, защото може дори да не е същата ситуация.
Стига да усещаме, че начинът по който се чувстваме, е идентичен на този, по който сме се чувствали в даден момент преди и е именно идентичен по негативното в него, то това е достатъчно, за да ни накара да се замислим.
И да направим каквото трябва, за да спрем да се чувстваме така.
Но това звучи много по-лесно на пръв поглед отколкото е всъщност?
Защо правим едни и същи неща?
Навик. Чисто и просто навик.
Когато си изградим определено отношение към нещо, то това отношение е трудно да бъде променено от само себе си. Трябва да работим по него.
Но честно казано, хората сме свикнали да си мислим, че „сме си такива“ и няма как да се променим, а това е огромна заблуда, от която няма никакъв смисъл. Защото можем да постигнем всичко, стига да поискаме и стига да си повярваме и да направим това, което се иска от нас, за да напреднем по въпроса.
И е хубаво да сме гъвкави в това отношение. Хубаво е да можем да приемаме и други гледни точки и да погледнем нещата по различни начини.
Да експериментираме и да видим кой подход с кой човек и с коя ситуация ни се отразява най-добре на нас. А не винаги да подхождаме с еднакво отношение и намерение към всички.
Защото хората сме различни и колкото по-бързо се научим да се променяме и да се адаптираме според ситуацията толкова по-добре.
Разбира се,без да губим същността си. Трябва да останем естествени. Трябва да останем истински. Но не в стил „кон с капаци“, без да приемаме чуждо мнение и без да искаме да чуем другите.
Трябва да видим кое наше действие как ни кара да се чувстваме и да започнем да правим това, което не ни кара да се чувстваме зле, а напротив – прави ни щастливи.
Защото ако ние не го направим, то никой няма да го направи за нас.
