За жалост, много от нас са изпълнени с едно непрекъснато недоверие в себе си и възможностите си, което ни пречи да живеем пълноценно и да се наслаждаваме на живота изцяло всеки ден, всеки час, всяка минута.
А това е нещо, което несъмнено трябва да правим, защото не бива да забравяме, че в един ден страшно много неща могат да ни се случат и да променят живота ни коренно. Затова трябва да си позволяваме да усещаме всяка секунда – сега и веднага, защото тя никога няма да се върне абсолютно същата в бъдещето ни, дори да се опитаме да я пресъздадем хиляди пъти.
Но за да направим това са нужни много повече усилия, от колкото сме склонни дори да предположим. Нужно е да обичаме себе си, а за да обичаме себе си е нужно да си вярваме. А както вече казахме, невярата е един огромен основен проблем на човечеството, защото тя усложнява живота ни много повече, отколкото бихме дори си помислили, че е възможно.
Как недоверието към себе си усложнява живота ни?
То пречи. И то много – пречи ни да постигнем максимума на възможностите си, защото убедени, че ги нямаме на първо място или че не можем да ги развием, ние ще загубим мотивация да правим каквото и да било и дори няма да се опитаме да ги развием.
А ако не се опитваме да достигаме максимума си, то тогава как ще успеем да го достигнем?
Невъзможно е. По този начин сами се саботираме, защото ни е страх да си вдъхнем предварителна надежда. А ни е страх да си вдъхнем предварителна надежда, защото ни е страх да се разочароваме.
А в повечето от случаите сме 99 % убедени, че точно така ще завършат нещата и от усилията ни няма да е имало никакъв смисъл. Но така всъщност единственото, което правим е да се саботираме сами, отново благодарение на страха, който ни обзема и нашият упорит отказ да го преодолеем. А можем да го преодолеем само като си позволим да минем през него – тоест да изпитаме това, от което ни е страх.
Всички сме родени с потенциал. Всички имаме талант, но малко от нас се осмеляват да го открият, а дори и да го открият, често не се осмеляват обаче да го извадят на показ – именно защото се плашат от евентуалния провал.
Така обаче всъщност се проваляме повече, защото отказваме да работим с това, което ни е дадено и оставяме нашия собствен живот да бъде контролиран от това, от което ни е страх – било то негативното мнение на другите или нещо друго.
Как да си вярваме?
Някои от хората наистина нямат проблем с това да повярват в потенциала си, като се убеждават непрекъснато сами, че го притежават, но много от нас имат. Затова, за да успеем да си повярваме, трябва да работим по възможностите си.
Трябва да работим за развитието им и в един момент, когато вече са там, няма как тогава те да останат незабелязани – и от нас самите, и от хората, с които сме заобиколени. Трябва да работим с това, което имаме и трябва да се осмелим да преодолеем страха си.
Задавайте си въпросите: „Какво е най-лошото, което може да стане, ако опитам?“, „От какво най-много ме е страх и има ли смисъл да се страхувам от това евентуално, при това, последствие?“.
За да преодолеем страха си, трябва да си позволим да изпитаме това, от което ни е страх – а това дали наистина ще го изпитаме, вече е друг въпрос. Но ако не го направим, винаги ще съжаляваме, че не сме го направили.
