Аденофлегмон – това е остро развиващо се патологично състояние, при което в областта на подкожната мастна тъкан се развива гнойно огнище, което няма ясни граници.
Водещ фактор във възникването на това заболяване е първичното нагнояване на регионарните лимфни възли.
Това възпаление най-често се локализира в челюстно-лицевата област.
То може да се срещне и на други места, но това се случва изключително рядко.
Опасността от тази патология се заключава в това, че рядко се усложнява от сепсис или остеомиелит. Особена рискова група по такива усложнения са деца в ранна възраст.
Честотата, в която се срещат аденофлегмоните сред населението е достатъчно висока. Според статистиката, сред всички заболявания от страна на лицево-челюстната област на нея се падат около 21%.
С това възпаление най-често се сблъскват деца, но и сред възрастните то също може да се развие. Каквато и да е зависимост от пола не се проследява.
Сериозен принос в изучаването на аденофлегмоните имат руски лекари, обясняващи механизма на възникване на тази патология.
В основата на развитие на тази патология е инфектиране на организма с бактериална флора.
И най-често като възбудител са стафилококи, стрептококи и диплококи. В обичайно състояние лимфните възли са като бариера за проникването в организма на инфекции.
Но при понижаване на нивата на имунна защита те не могат да потиснат активността на патогенната флора.
Механизмът на възникване на аденофлегмон се заключава в това, че на фона на първично възпаление в лимфните възли се наблюдава значително забавяне на лимфния оток.
Стига се до неговото пълно прекратяване, и повишаване проницаемостта на съдовата стена. Възбудителите се натрупват в лимфните възли и постепенно се просмукват в околните тъкани.
След проникване в подкожната мастна тъкан бактериите предизвикват формиране на гнойно-възпалително огнище.
Съществуват редица фактори, които могат да изиграят своята роля в развитието на това заболяване. Първо, към тях се отнасят хронични инфекциозни огнища в устната кухина.
Възпалителните процеси в сливиците, травмиращи въздействия на меките тъкани, злокачествени тумори, общи инфекциозни заболявания – всичко това може да предизвика аденофлегмон.
Понякога се наблюдава разпространение на инфекцията от пикочно-половата система.
Значително по-рядко възпалението е обусловено от провеждане на медицински интервенции, при които са били нарушени правилата за асептика.
В зависимост от това в каква област се локализира възпалението, е прието аденофлегмонът да се разграничава на няколко форми.
Симптоми при аденофлегмон
Симптомите, съпътстващи заболяването, могат малко да се различават в зависимост от това къде се разполага патологичното огнище. Но съществуват и редица общи за всички форми клинични проявления.
При нагнояване на подкожната мастна тъкан болният човек започва да се оплаква от повишение на телесната температура до 38 градуса и нагоре с обща слабост и неразположение.
Присъстват и други признаци, сигнализиращи за нарастваща интоксикация на организма, например, втрисане, главоболие и т.н.
При преглед в засегнатата област може да се установи туморно образувание, което е с плътна еластична консистенция и участък в флуктуация в центъра.
Наблюдава се значителна болезненост на огнището, особено при палпация, и достатъчно бързо увеличаване на размери. Кожата на този фон е ярко хиперемирана и отекла.
Впоследствие туморът пробива и излизат гнойни маси отвън или се разпространява инфекция.
Лечение
Провежда се с хирургична интервенция. Предполага отваряне и дрениране на гнойното огнище.
Впоследствие се назначават антибактериални и противовъзпалителни средства, провежда се терапия по дезинтоксикация.
