Хистамин – това е амин, невромедиатор, който сами образуваме. Образува се в тялото в отговор на възпаление или на попадане в организма на различни вещества отвън. Особено известен е с това, че отговаря за проявленията на алергия.
Но също получаваме хистамин и отвън с храната и напитките. Има хора, които страдат от непоносимост към хистамин, като приемат това за хранителна алергия или заболявания на стомашно-чревния тракт.
Как човешкото тяло може да образува хистамин и едновременно да страда от непоносимост към него? Къде се крие хистамина и какви храни са желателни и кои не за хора с понижена толерантност към това вещество?
Хистамин в човешкото тяло
Хистамин се образува в големите клетки - мастоцити, на повърхността на които са разположени специални белтъчни конструкции – рецептори към имуноглобулини IgE.
А тези IgE се образуват в тялото в отговор на проникване на вещества, които се смятат за алерген. При контакт на IgE с рецептори на големи клетки се освобождава хистамин в пространството между клетките. Човек почервенява, отича, неговите лигавици образуват слуз в повишени обеми. Започва да киха, да кашля, да се задъхва… Като цяло алергична реакция в целия ѝ нюанс.
Интересно е, че за първи път учените разбират за съществуването на хистамин при изучаване на спори на гъбичката паразит още в началото на миналия век.
Те отделили от спорите на екстракта вещество, което довело до съкращаване на гладката мускулатура, активирало синтез на секрет от лигавиците, а също и повишило нивата на киселинност на стомашния сок.
След това се установило, че реакциите на морските свинчета на инжектирането на новото вещество в големи дози са удивително сходни на проявленията на анафилактичен шок.
Ензими и хистамин
Производството и разграждането на хистамина зависи от 3 ензима. Един от тях е хистаминдекарбоксилаза, необходим за получаването на хистамин. И има антихистамини, които блокират този ензим и по този начин блокират производството на хистамин.
Праг на толерантност към хистамин
В организма хистамин, който непосредствено не участва в различни процеси, се намира в малки мехурчета везикули в големите клетки. Там се съхранява и не пречи на никого.
Нивата на хистамина се променят при контакти с алергени – освобождава се ендогенен хистамин и се развива алергична реакция.
Освен това можем да получим хистамин и по други начини – отвън. Например, с храната или при вдишване на някои летливи съединения.
Ако в организмът е попаднал излишен хистамин, например, с храната, има ензим, който бързо го неутрализира. Но ако този ензим не стига или по някакви причини е слабоактивен, то концентрацията на хистамина нараства, и се развиват симптоми на алергия.
За някои хора за отключване на тези процеси е необходим много хистамин, а за други – не. При тях т.нар. прагови нива са по-ниски.
Хората с непоносимост към хистамин е достатъчно, дори да накусят храни с хистамин, за да получат алергична реакция.
Честотата, в която се среща непоносимостта към хистамина е не повече от 1% от цялото население. Затова 4 от 5 души, страдащи от алергия към алергия, са жени обикновено на средна възраст.
Заболявания, свързани с непоносимост към хистамин
В списъка с патологични състояния, които могат да се развият при хора с понижена толератност към инсулин са не само класически проявления на алергия, но също и аритмии, понижаване на кръвното.
