Екстрасистолна камерна аритмия – това е един от вариантите на нарушение на сърдечния ритъм, който се проявява с преждевременни и необичайни съкращения в камерите.
В случаите когато заболяването протича съвместно с някакви органични увреждания на сърцето, съществува голям риск от развитие на фибрилация на камерите с летален изход впоследствие.
Аритмиите, които се съпровождат с необичайни съкращения на отдели на сърцето, са един от най-разпространените проблеми в кардиологията.
В зависимост от това къде се формира огнището на възбуждане, могат да бъдат камерни, предсърдни и предсърдно-камерни.
На камерната форма се падат около 62% от случаите на това заболяване.
Тази патология може да се развие в абсолютно всякаква възрастова група.
Най-често екстрасистолната камерна аритмия възниква на фона на органични нарушения от страна на сърцето.
И около 90% от случаите са на хора, прекарали в миналото инфаркт на миокарда.
Освен това, роля могат да изиграят и възпалителните процеси в миокарда или в перикарда.
А също и постинфарктна кардиосклероза, вродени сърдечни пороци, артериална хипертония, хипертрофична кардиомиопатия, хронична сърдечна недостатъчност и много други състояния.
В редица случаи тази аритмия има функционален характер.
До нейното развитие може да се стигне от силен стрес, употреба на алкохол или никотин, а също и при постъпване в организма на съдържащи кофеин вещества.
Следва да се отбележи, че функционалната екстрасистолия не изисква някакво специално лечение.
Достатъчно е само да се отстрани провокиращият фактор.
Това заболяване може да се срещне при хора с шийна остеохондроза и невроциркулаторна дистония.
Понякога формирането на тази патология е обусловено от прием на някои видове лекарствени препарати.
Например, сърдечни гликозиди, диуретици и антидепресанти.
Съществуват случаи, когато причината за формиране на камерна екстрасистолия не се открива.
В този случай се говори за идиопатичен характер.
Симптоми на камерна екстрасистолия
В случаите когато екстрасистоли се появяват рядко, е възможно да не се появяват каквито и да е симптоми.
Към възможните оплаквания са усещане за прескачане на сърцето и чувство, че сякаш спира.
Ако болният страда и от вегето-съдова дистония, клиничната картина е възможно да се допълни от повишена слабост и раздразнителност, главоболие и световъртеж.
В случай на органични увреждания на сърцето възникват същите признаци като болки в гръдния кош, чувство за недостиг на въздух, световъртеж и припадъци.
При това заболяване не съществуват специфични симптоми.
Доста често на първо място в клиничната картина се появяват признаци, които сигнализират за основно съпътстващо заболяване.
Диагностика и лечение
Основни методи, приложими за диагностика на това заболяване, са електрокардиография и денонощен ЕКГ-мониторинг.
Те позволяват на електрокардиограмата да се открие наличие на необичайни съкращения.
Допълнително се провежда велоаргометрия и тредмил-тест.
Тези методи са насочени към откриване на взаимовръзка естрадиол с някаква физическа активност.
За лечение на екстрасистолна камерна аритмия се използват седативни препарати и бета-адреноблокери.
При неефективност на тези лекарствени средства се изписват антиаритмични препарати, например, амиодарон.
Важен момент е, че всички средства трябва да са предписание на кардиолог.
Самолечението в този случай е недопустимо.
Профилактика на развитие на аритмия
Единствен метод за профилактика на камерна екстрасистолия е своевременното откриване и лечение на съществуващи патологични процеси в сърдечния мускул.
След преживени инфаркти и инсулти сърцето се нуждае от постоянно наблюдение на кардиолог.
