Когато чуете думата „процедури” си представяте инхалации, инжекции и електрофореза?
Има и по-нестандартни методи на лечение.
1. Инжекции с хиалуронова киселина във влагалището
Вярно сте прочели, наистина има такава процедура, при която във влагалището се въвежда хиалуронова киселина, тази, която инжектират в лицето за подмладяване.
Кой и защо има нужда от това?
На първо място, това са жени родили неотдавна.
След естествено раждане стените на влагалището често стават много слаби.
Това е причината да възникнат проблеми в интимния живот, възможна е уринарна инконтиненция.
Инжекциите с хиалуронова киселина свиват, повишава се тонуса на влагалищните стени както и чувствителността по време на интимни ласки.
Също гинеколозите предлагат на здравите жени да си правят инжекции в областта на т.нар. G точка.
Това трябва да увеличи площта на чувствителната зона, повишава шансовете за оргазъм при вагинална стимулация.
Броят изследвания, които потвърждават ефективността на подобни процедури, е много малък.
В научните списания могат да се открият единични случаи на следродилна вагинална диагностика и увеличаване на G зоната с помощта на инжекции.
При пластика след раждането се оказва достатъчно ефективна.
Подобрява се интимния живот на пациентката, уринарната инконтиненция отшумява.
А инжекцията в G зоната не спомогнала за постигане на многобройни организми, което не е изненадващо.
Учените принципно се съмняват в съществуването на G точка.
Още един факт, който трябва да се отчита преди процедурата.
Хиалуроновата киселина се абсорбира от организма приблизително след 6 месеца.
Затова и в изброените по-горе процедури вместо хиалуронова киселина, или заедно с нея, се използвала собствена мазнина от пациентката.
А след инжекция остава дълго в нея.
Ако все пак се решите на инжекция във влагалището, предварително претеглете всички ЗА и ПРОТИВ.
Ефективността на процедурата не е доказана в мащабни изследвания, а страничните ефекти – болка по време на интимност, образуване на белег, инфектиране на мястото на инжекцията, са напълно възможни.
2. Замразяване на сливиците
Постоянните ангини, или на медицински език – хроничен тонзилит, не са рядкост.
Понякога сливиците са толкова засегнати, че ангини се развиват по няколко пъти в годината.
Не помагат нито антибиотици, нито традиционни процедури като жабурене и промиване на сливиците.
Редовните ангини са и опасни.
Сред възможните усложнения на остър тонзилит са обструктивна сънна апнея, а също и сериозно заболяване на бъбреците – гломерулонефрит.
На хората с хроничен тонзилит обикновено се предлага радикално решение – премахване на сливици.
Възможно ли е да се мине без това?
Има алтернатива на операцията – процедура по криодеструкция.
По време на тази процедура увредените клетки на повърхността на сливиците се замразяват с течен азот.
В рамките на 2 седмици загиналите се отхвърлят, и човек получава обновени и здрави сливици.
Процедурата е достатъчно безопасна, рисковете от усложнения са минимални и се извършва под местна упойка.
Първоначално има оток и болка в гърлото.
3. Плазмафереза
При тази процедура от кръвта се отделя нейната течна част – плазмата, за да премахнат от нея продуктите от обмяната на веществата.
Плазмафереза се използва при различни неврологични и ревматологични заболявания, болести на кръвта, нарушения в обмяната на веществата, отравяния.
Списъкът със заболявания, при които плазмаферезата е ефективна, се утвърждава от Американска асоциация.
Като основна терапия се назначава, например, при синдром на Гилен-Баре – това е автоимунно заболяване, при което организмът атакува собствените периферни нерви.
И при остро протичане на болестта на Уилсън, когато в черния дроб се натрупва твърде много мед.
