Преди 241 години, на 3 февруари 1777 г., в Шотландия се ражда Джон Чейн – лекар, чието име остава в медицинската история, ставайки част от название на определен тип дишане – Чейн Стокс.
Какви типове опасно за живота дишане и съществуват и за какво сигнализират?
Тяло и дишане
Всички клетки, тъкани и органи на човешкото тяло се нуждаят от кислород, за да оцелеят.
За да получава кислород, тялото ни е оборудвано с дихателна система, а целият процес се състои от 3 основни звена:
• Външно дишане
Става въпрос за газовия обмен между тялото и околната среда.
За неговото осъществяване имаме дихателни пътища, чрез които въздухът попада в организма.
Белите дробове, където протича газовия обмен, гръдния кош, мускулите и диафрагмата, които осигуряват събиране на чист въздух и извеждане на отработения навън.
В белите дробове тялото събира кислород и отделя въглероден диоксид.
• Транспорт на кислород и въглероден диоксид
Кръвоносната система събира въглеродния диоксид от цялото тяло в замяна на живителен кислород.
• Вътрешно дишане
Доставеният кислород попада в тъканите – тъканно дишане, а оттам кислородът постъпва в клетките и от тях се извежда ненужният въглероден диоксид – клетъчно дишане.
Всички тези процеси се обединяват в дихателен цикъл – вдишване, издишване и кратка пауза.
За нас целия този процес остава почти неосезаем, тъй като дишането се осъществява, благодарение на гладката дихателна мускулатура.
Вдишваме по-бързо – 0.9-4.7 секунди, отколкото издишваме – 1.2-6 секунди.
Честотата на дишане средно при здрав възрастен човек за 1 минута се равнява на 12-18 екскурсии на гръдния кош.
При норма дишането на човек е равномерно, вдишването е кратко от издишването.
Но съществуват т.нар. патологични типове дишане.
Отличават се от нормалното дишане по ритъма, дълбочината и продължителността на вдишването и издишването.
При описание на патологичните типове се използват понятия като диспнея и апнея, тоест дишане и неговото спиране съответно.
Дишане на Чейн-Стокс – болести на сърцето и на кръвоносните съдове
За първи път тази разновидност на дишането се описва от шотландския лекар Джон Чейн и Уилям Стокс, медик от Ирландия.
Дишането на Чейн-Стокс изглежда доста характерно. Човек започва да диша все по-често, вдишванията стават все по-дълбоки.
Стига се до шумно по честота дишане, което може да се чуе, дори на разстояние няколко метра от болния.
Периодът на диспнея може да продължи от 15 до 75 секунди, а апнеята – от 5 до 60 секунди.
Целият цикъл съответно продължава от 30 секунди до 3 минути.
Дишането на Чейн-Стокс, според лекари, се развива на фона на намаляване на възбудимостта на дихателния център, например, при недостиг на въглероден диоксид, който е необходим за неговото възбуждане.
Възможна загуба на съзнание, а при по-нататъшно влошаване на състоянието и кома.
Дишане на Биот – заболявания на мозъка
Тази разновидност на дишането за първи път е била описана от Камиле Био, чиято френска фамилия при транслитерация се превръща в Биот.
Лекарят обръща внимание на дишането на пациент с менингит, предизвикван от бактерията на туберкулозата.
При този тип фазата на диспнея започва и също внезапно спира, но в период на диспнея болният диша ритмично.
А продължителността на периодите на апнея може да достига 30 секунди и повече.
Дишането на Биот най-често сигнализира за тежки увреждания на главния мозък.
Възможно е да са вследствие на интоксикация, шок, нарушение на кръвообращението, инфекциозни увреждания на дихателния център – енцефалиомиелит, енцефалит, менингит.
