Най-престижно е да си здрав, това е факт.
Могат ли обаче едни заболявания да бъдат по-внушителни и по-важни от останалите?
Кого от лекарите най-много уважават колегите и пациентите?
Аристократи сред заболяванията
Няма добри болести. Здравето е над всичко.
Въпреки това някои заболявания предизвикват по-голямо страхопочитание пред останалите.
Така е било винаги.
Да си спомним за аристократичната мигрена, царската болест – подагра или затлъстяване, което и досега се смята за признак на принадлежност към висшата класа.
Не е нужно да се ходи далеч, ето най-понятният пример за отношението към заболяванията: инфаркт на миокарда и холера.
И двете заболявания са смъртоносни.
Но в първия случай смъртта се смята лека, почти благородна.
А във втория едното название на заболяването звучи някак непрестижно – да умреш от продължителна диария, съвсем не е повод за гордост.
Оказва се, че има заболявания, които са по-внушителни, предизвикващи страхопочитание.
И лекарите, специализиращи в лечението на такива заболявания, също са уважавани от пациенти, познати и колеги.
Понякога престижът на лекарската специализация означава и високи доходи, но директна и еднозначна връзка все пак не съществува.
Кои лекари са най-уважавани сред своите колеги?
Норвежки учени провели запитвания сред медицинските специалисти, започвайки от 1990 г.
Оказва се, че най-уважавани са лекарите, които лекуват левкемия, рак на мозъка и инфаркт на миокарда.
Анализът на отговорите открил интересни закономерности:
• „престижната“, „уважавана“ болест носи непосредствена заплаха за живота на болния;
• Заболяването протича в остра форма, с ясни диагностични признаци;
• Болестта поразява засяга, разположени в горната част на тялото;
• За лечението се използват сложни технологии;
• Пациентът е млад;
Най-уважавания от колегите лекар е онколог/ неврохирург, който спасява живота на дете с агресивен тумор на мозъка.
След което малкият пациент напълно оздравява и живее дълго и щастливо.
Но е интересно, че фаталната цироза се отнася към групата на най-малко уважаваните заболявания, в която попадат депресията и мъчителната, но неизлечимата фибромиалгия.
Дори хемороидите внушава повече почитание, макар и да се намират в най-малко уважаваното място на тялото.
Но това се отнася за норвежките лекари.
В другите държави е различно.
Например, в САЩ престижът на медицинската специалност се определя от нивото на доходите на лекаря.
На върха на йерархията са невро- и кардиохирурзите, а също и анестезиолозите.
Малко по-ниско по ниво на доходи и съответно престиж за зъболекарите и пластичните хирурзи.
Догонват ги офталмолозите. В САЩ е неизгодно да работиш като семеен лекар.
Не за първа година в страната се усеща дефицит на специалисти от тази категория.
В България лекарите винаги са били уважавани.
Проучванията показват, че лекари и учители се ползват с голямо уважение сред българите.
За най-доходни у нас се смятат професиите на стоматолог, уролог, хирург и гастроентеролог.
Но не стигат общопрактикуващи лекари и педиатри.
От депресия до инфаркт
Когато една специалност стане значително по-престижна и доходна от другите, възниква асиметрия.
Всички студенти искат да специализират в най-престижното направление на медицината.
И може да се окаже, че страната е пълна с кардио и неврохирурзи, но няма кой да лекува депресия, да изписва лекарства против гъбички на краката и да лекува хроничен колит.
Престижът на професията невинаги гарантира привлекателност за специалистите от медицинските университети.
У нас, например, младежите се ориентират към денталната медицина и урологията, тъй като там на практика няма риск за живота на пациента.
