Родителите се опитват да пазят своите деца от тяхното раждане. Те се грижат и се притесняват за своите рожби, докато са малки и безпомощни. Със съзряването децата стават по-самостоятелни.
Но не всички родители осъзнават този факт и продължават да контролират детето. И често тази хиперопека води до конфликтни ситуации.
Възможни причини за постоянен контрол от родителите
Понякога родителите сами по себе си не могат да обяснят защо така се страхуват да дадат на детето самостоятелност. Но най-често причините за тази патологична опека се крият в следните фактори:
- Неразбиране, че децата порастват. Родителите си мислят, че детето е все още малко и не могат да решат възникващите въпроси. Дори в ежедневието често може да се види ситуация, когато майката прави на 10-годишно дете сандвич, вместо да го научи как да го прави. И обяснява това с факта, че детето може да се пореже. Също не му дава възможност да решава и други възникващи въпроси.
- Страх за детето – това е естествено състояние на родителите. На практика всички родители се страхуват за своите деца. Но някои оставят детето да бъде самостоятелно.
- Несигурност в собственото дете – такива родители са уверени в несамостоятелността на своите деца и напомнят за това. Постоянно решавайки всички въпроси, те окончателно потискат самостоятелността на своето дете.
- В някои семейства строгото възпитание над малките членове на семейството преминават от поколение на поколение. Откъсването от тази хиперопека е трудно не само за детето, но и на възрастните хора.
- Нереализирани мечти – за никого не е тайна, че понякога родителите се опитват да реализират своите мечти чрез децата си. И налагат своето виждане за света, увлеченията и идеите. Тяхната основна цел е желанието да накарат малкия човек да живее животът, който са му избрали родителите.
Причините за прекомерния родителски контрол всъщност могат да бъдат много.
Но на всички ги обединява едно – желание детето колкото се може по-дълго да остане под влияние на родителите и да не прави това, което е нередно според тях.
Защо постоянният контрол над децата е опасен?
Всички родители без изключение желаят най-доброто за децата си. Някои заради това са готови да контролират всяка стъпка на своето дете, без да се замислят за последствията.
В порив на сляпа любов родителите са напълно уверени, че винаги са прави, само те знаят как трябва да се държи тяхното дете, какво може да мисли и да говори.
Често тази любов се проявява с това родителите да водят детето за ръка в училище до горните класове и след това отиват заедно с него да кандидатстват в гимназия.
Случва се и майката да взема участие в разрешаване на конфликтите на детето със съучениците. Това води до нови спорове и унижения за детето.
Изхождайки от най-добри подбуди, майката, контролирайки всяка крачка на детето, формира у него навик никога да не мисли самостоятелно, да не взема решения и да не поема отговорност.
И такова дете в крайна сметка се превръща в един послушен младеж. Свиква да иска разрешения от мама за всеки повод, да се съветва. Майката формира неговият вкус към дрехите, регламентира с кого да се сприятелява, как да се държи с хората и с учителите.
