Ендометриоза е патологично състояние, което се съпровожда с хиперплазия на вътрешния слой на матката – ендометриум.

В резултат на това нарушение жлезистата тъкан излиза извън пределите на матката и може да се озови в други органи.

В зависимост от това къде се локализират патологичните огнища, ендометриозата е генитална и екстрагенитална.

Гениталният вариант предполага наличие на патологични изменения само в пределите на органите на репродуктивната система.

В настоящата статия най-подробно ще поговорим за вътрешната разновидност на ендометриоза.

Нарича се аденомиоза и се характеризира с разрастване на жлезистата тъкан на ендометриума в пределите на мускулния слой на матката.

Най-често такава диагноза се открива при жени на възраст от 27 до 30 години

Но понякога може да се развие и при съвсем млади жени.

Сред женските болести вътрешната ендометриоза заема 3-то място.

В зависимост от съпътстващите изменения ендометриозата бива огнищна, възлова, дифузна и дифузно-възловидна.

При огнищен вариант жлезистата тъкан се внедрява в мускулния слой на матката с образуване на отделно разположени патологични огнища.

Възловият вариант предполага формиране на единични или множествени възлови образувания, вътре в които се намира кухина, изпълнена със съсирена кръв.

Дифузен вариант се установява, в случай че клетките на жлезистия епител са разположени в миометриума хаотично, без някакво групиране.

Освен това, за развитието на това заболяване се разграничават 4 стадия:

• Първият се характеризира с патологични изменения само в подлигавичния слой на матката;
• Вторият – съпровожда се с увреждане на миометриума до неговата среда;

• Третият – в патологичния процес са повече от половината;
• Четвъртата – жлезистата тъкан е прораснала по цялата дебелина на мускулния слой с разпространение на съседните тъкани и органи;

Основни симптоми на вътрешна ендометриоза

Най-характерно клинично проявление при този патологичен процес са прекомерно продължителните и обилни менструации.

За твърде продължителните менструации се говори, в случай че продължителността превишава 7 дни.

Болните се оплакват и от периодични зацапващи секрети или изразени кръвотечения в периода между менструациите.

Освен това още един специфичен симптом е болката.

Нейната интензивност пряко зависи от степента на морфологичните изменения в мускулния слой на матката.

Най-често болковият синдром се появява няколко дни преди възникване на менструацията и завършва приблизително 2 или 3 дни, след като е започнала.

Принципи на диагностика

Първо диагностиката на вътрешната ендометриоза се провежда въз основа на гинекологичен преглед.

Но най-точни данни могат да бъдат получени при трансвагинално ултразвуково сканиране.

Именно този метод позволява напълно да се оценят съществуващите нарушения в структурата на маточната стена.

В случай че заболяването протича в дифузен вариант е хистероскопия.

Лечението на заболяването се осъществява с помощта на хормонални и противовъзпалителни препарати, а също и имуномодулатори и витамини.

При неефективност на консервативните мероприятия е възможна хирургична намеса.

Оперативното лечение може да предполага както премахване на патологичните огнища, така и на самата матка.

Отстраняването на матката се прави на жени над 40, както и на такива с много изразени и бързо прогресиращи промени в миометриума.

Профилактика на аденомиоза

За предпазване от това заболяване следва да се избягват хирургични прекъсвания на бременност, тоест аборт по желание, да се води пълноценен полов живот и своевременно да се лекува гинекологични патологии.

Освен това се препоръчват редовни прегледи при гинеколог с профилактична цел, които всяка уважаваща себе си жена трябва да си прави.