Синдром на Фредерик – това е симптомокомплекс, състоящ се от клинични особености на патологии и електрокардиографични проявления, възникващи при пълна атриовентрикуларна блокада.
При този синдром се ускорява съкращението на отделни мускулни влакна на сърцето, нарушаващи цялостния сърдечен ритъм.
Пулсът е ритмичен, но е прекалено на рядко.
При синдром на Фредерик най-често се наблюдава нарушение на стабилната функция на предсърдията, започващи да се съкращават хаотично.
Вместо предсърдно мъждене на кардиограмата се появява трептене на предсърдията, а при кардиоизследвания се открива нарушение на стабилното кръвообращение вътре в сърцето.
Всичко това води до прекратяване на движението на електроимпулсите от предсърдията към камерите, което влече след себе си пълна атриовентрикуларна блокада.
При феномена на Фредерик се засягат различни функционални отдели на сърцето и се нарушава движението на управляващите електроимпулсите.
Първоначално човешкият организъм използва вътрешните си резерви.
Впоследствие патологичните процеси вече могат да се появят на кардиограмата, а болният забелязва различни неблагоприятни промени в здравословното си състояние.
Тази неустойчива ситуация може да се наруши, когато резервите се изчерпят, и да се наложи спешно лечение със съмнителни шансове за успех.
Причини за синдром на Фредерик
Източници на възникване на тежка сърдечна патология могат да са следните:
• Хронична исхемия на сърцето /стенокардия/ в състояние на напрежение и покой;
• Кардиосклеротични проявления, възникващи след инфаркт;
• Миокардит – увреждане на сърдечния мускул от възпалителна генеза;
• Тежки вродени или придобити изменения на структурите на сърцето;
• Кардиомиопатия – промяна на сърдечния мускул с неясна етология;
• Инфаркт на миокарда, довеждащ до некроза на участък от миокарда в резултат на недостатъчно кръвоснабдяване.
При всички гореизброени заболявания възниква атеросклероза на кръвоносните съдове.
Последствие от патологията е пролиферация на съединителна тъкан.
Голямо влияние на това разрастване оказват възпаленията и дистрофичните процеси на миокарда.
При образуване на съединителна тъкан, нейните клетки заместват типичните сърдечни клетки, които провеждат електроимпулсите.
Всичко това води до изменение на функционалната проводимост и проявление на атриовентрикуларна блокада.
Рискови фактори
Към рисковите фактори, които способстват за развитието на синдрома на Фредерик, се отнасят:
• Прием на някои препарати /бета-аминомиметици и някои натриеви блокери/;
• Прекомерни физически натоварвания, при стимулация с препарати;
• Заболявания на сърцето и на кръвоносните съдове от всякаква генеза;
• Наследствен фактор – семейна хиперлипидемия;
• Невроциркулаторна дистония;
• Нарушение на електролитния баланс;
Симптоми на синдром на Фредерик
С помощта на ЕКГ може да се каже с точност дали изследваният пациент страда от феномена на Фредерик.
Клиничните проявления, съпътстващи ни в ежедневието, изискващи специално внимание са следните:
• Рядък, но правилен пулс;
• Честота на съкращения от 30 до 60 пъти в минута;
• Умора и сънливост;
• Световъртеж и цианоза на лицето;
• Припадъци;
Цялата изброена по-горе симптоматика е характерна за състояние на хипоксия, при която мозъка не получава достатъчно кислород.
Тези симптоми могат да са признак и на други заболявания както на сърдечно-съдовата, така и на нервната система.
Само кардиограмата с голяма степен на вероятност позволява да се потвърди или опровергае дали пациентът има феномен на Фредерик.
Ако човек не обърне внимание на гореописаните симптоми, те могат да се задълбочат и да се стигне до спиране на сърцето за по 5-7 секунди, възможна е и загуба на съзнание.
Лечение на синдром на Фредерик
Включва медикаментозна и немедикаментозна терапия. Немедикаментозното лечение се основава спазване на диета от пациентите, които са с исхемична болест на сърцето и артериална хипертония.
