Ако човек не иска да разказва за своите болезнени преживявания, как да определим, че нещо с него не е наред?
Как приятели и роднини да му помогнат, ако не виждат явни признаци на депресия?
А ако самият той не подозира за състоянието си?
Ето няколко признака на това разстройство, за които трябва да знаем.
1. Перфекционизъм и самокритика
Умерената склонност към перфекционизъм е нормална както и желанието да правим всичко колкото се може по-добре.
Страдащите от скрита депресия постоянно се обвиняват за прегрешения и провали.
Те си прощават неумението да правят това, което не е важно – например, да пързалят се на кънки или разказват вицове.
Но ако сферата за тях е важна, всичко трябва да бъде на високо ниво.
Идеална майка, най-добрият ученик, успешен адвокат.
Те постоянно започват да оценяват своя статус и започват да се обвиняват, ако забележат някакво отклонение.
2. Прекомерно чувство за отговорност
При тези хора е много развито чувството за дълг и вярност, на тях винаги можем да се уповаваме.
Те първи забелязват проблемите и започват да търсят решения.
От тях стават отлични ръководители, но не умеят да делегират задължения, бързат да обвиняват себе си за всичко, вместо трезво да погледнат на ситуацията.
Често благодарение на това им чувство за отговорност околните ги манипулират.
3. Проблем с изразяване на негативни емоции
Те отричат гнева, потискат тъгата, не си разрешават да изпитват разочарование.
Не знаят с какви думи да изразят емоциите си, основно мислят, а не чувстват, размишляват, анализират, мислят предметно.
4. Тревога от ситуации, които не могат да контролират
Тези хора трудно живеят в настоящето – за тях е невъзможно да се отпуснат след тренировка, да постоят на масата с гостите, наслаждават се на храната.
Тяхната потребност от контрол е силна, постоянно се безпокоят, че нещо може да се случи и да се лишат от този контрол.
Но въпреки това се стараят да скрият тревогата, затова и околните могат и да не подозират за техните терзания.
Често откриват хранителни или обсесивно-компулсивни разстройства.
Понякога потискат тревогата с алкохол или с успокоителни.
5. Успехът е единственият начин да се чувстват ценни
Твоята ценност се определя от последния успех или провал.
Постоянната активност и достижения помагат да се скрива вътрешната неувереност и страхове.
Всички ние в някаква степен сме подложени на това.
Радваме се на повишенията в работата, трогваме се от благодарственото писмо за оказаната помощ.
За нас са важни усилията и успехите, но тези хора ценят себе си единствено за делата и за заслугите, в това се състои проблемът.
6. Безпокойство за чуждия успех
Страдащите от скрита депресия искрено се притесняват за другите и за загрижени за тях.
Същевременно успяват да скрият от околните всякакви проявления на слабост или уязвимост, с никой не споделят болезнени спомени.
Ситуацията става опасна, ако започнат да се появяват мисли за самоубийство, които обаче не споделя с никого.
Ако все пак се реши на това, е възможно да не го приемат на сериозно.
7. Демонстративно равнодушие към това, което ги вълнува
Тази хора умеят да поемат болката, тъгата, разочарованието, страхът гневът, за да се опитат да ги разберат по-късно.
Това им позволява да отричат влиянието на житейския опит, който създава душевна болка.
