Навярно много от вас са чували за ирисодиагностиката.
Официалната медицина не зачита ирисовата диагностика, като се има предвид доказателствената нищожност на този метод.
Но това, което разказва самата статия има повече отношение към самата генетика, отколкото към нетрадиционната медицина.
Малко за наследствеността
„Аз приличам на татко, но очите са на майка ми“, „Наследих тънкия слух на мама и острият ум на татко“.
Във всички тези фрази, които всеки от нас е чувал или казвал, става въпрос за наследственост, тоест за някаква съвкупност от признаци, които родителите предават на своите потомци.
Информацията за наследствените признаци е закодирана в гените – участъци от дълга, завъртяна в спирала белтъчна молекула.
Цялата наследственост е компактно опакована в набор от 46 хромозоми.
При оплождане 23 хромозоми достигат до ембриона от бащата , и толкова от майката.
В човешкото ДНК има десетки хиляди гени.
Някои от тях определят само един признак, други влияят едновременно на няколко.
Гените отслабват или усилват влиянието един на друг, на един и същ признак могат да влияят няколко гени.
Случва се и един ген или устойчива верига, разположени един до друг гени да определят проявлението едновременно на няколко признака.
Например, цвят на ириса и предразположеност към определени заболявания.
Тези, които обичат котки, вероятно добре познават следното явление – белите котки със сини очи често са глухи.
Това не е задължително, но е доста вероятно.
Нещо подобно се оказва и при хората – цветът на очите може да указва предразположеност към някои заболявания, а понякога дори и пряко да сигнализира.
Но това няма никакво отношение към ирисовата диагностика.
Синдром на Ваарденбург – най-необичайните очи
Това е наследствено заболяване, което се проявява с цял комплекс от симптоми, всеки от които може да бъде повече или по-малко изразен.
Сред симптомите попадат:
• Изместване на вътрешния ъгъл на окото в латерално направление;
• Гъсти сраснали вежди;
• Широка, приповдигната носна кост – тип гръцки нос;
• Сив кичур над челото, понякога пигмент отсъства във вътрешните участъци на веждите;
• Зъбни аномалии;
• Нисък ръст;
• Нарушения на развитието на вътрешните органи;
• Отслабен слух – от лека степен до пълна глухота;
• Някои патологии на крайниците, сред които ограничена подвижност на ставите и хипоплазия на мускулите;
• Хетерохромия на ириса;
Ирисът е с много необичаен цвят.
Например, кафявите ириси от външна страна са светлосини, очите са с различен цвят или в ириса на едно от очите има сектор с друг цвят.
Заболяването може да се предава от родителите по автозомно-доминантен тип или да възниква в резултат на спонтанна генна мутация.
Хетерохромията не е задължително да сигнализира за наличие на синдром на Ваарденбург.
Това е явление, при което очите са в различни цветове, среща се само по себе си или симптом на някои други заболявания.
Катаракта и дегенерация на жълтото петно
Изследвания, проведени в Австралия показват, че хората с кафяви очи с възрастта са по-предразположени към развитие на катаракта.
Но тези със светли очи също могат да загубят зрението си в резултат на развитие на възрастова дегенерация на жълтото петно.
По този повод не трябва да се притесняваме.
По-високата вероятност от развитието на заболяването, съвсем не означава, че то ще се случи.
Витилогото предизвиква появата на депигментирани участъци на кожата, и към това заболяване са предразположени притежателите на кафяви очи.
