Епидимичен паротит – заболяване, познато като заушка, традиционно се смята за опасно за здравето на момченцата.
Притежавайки свойство да прониква в жлезистите органи, вирусът засяга тестисите, което в бъдеще може да доведе до безплодие.
Но и при момиченца инфекцията може да предизвика възпаление на половите жлези – яйчниците, макар и с по-ниска степен на вероятност.
Благодарение достиженията на ваксинопрофилатиката епидемичният паротит се отнася към управляемите инфекции.
С други думи, опасните последствия за мъжкото и женското здраве могат да се избегнат с помощта на ваксина.
Днес се наблюдава изместване на заболеваемостта от „заушка” в посока тийнейджърска и юношеска възраст, поради неспазване на схемата на ваксинация.
Това влече след себе си увеличаване на честотата на засягане на гонадите – половите жлези и риска от безплодие в бъдеще.
Типична форма на епидемичен паротит
Типичното протичане на епидемичен паротит или характерното „лице” се наблюдава в 30-40% от случаите. Представлява възпаление на слюнчените жлези, което се проявява още на първи втори ден, в съчетание с треска.
По-специфично е засягането на околоушните слюнчени жлези от едната или от двете страни. Увеличението на тези жлези е толкова изразено, че променя обичайния овал на лицето.
Това дава сходство със заушката. Подчелюстните и подезичните жлези също могат да бъдат въвлечени в патологичния процес.
По време на болестта детето може да се оплаче от втрисане, неразположение, шум в ушите, болка подпухване в ушите, усещане за сухота в устата. Проявленията достигат максимум за 3-5 дни и стихват към 9-ти ден.
Орхит, оофорит – причина за безплодие след прекарана заушка
Вирусът на епидемичен паротит притежава тропност към жлезистите тъкани.
Жлезите са любимите места на обитание в човешкия организъм. Типичното протичане се съпровожда с възпаление на слюнчените жлези, но не по-рядко инфекцията прониква в половите жлези – тестиси при момчета и яйчници при момиченца.
Развива се оток, лимфоцитарна инфилтрация, засяга се непосредствено жлезистата тъкан. Резултат от този патологичен процес е атрофия. Тъканта губи своите функции пълно или частично. В случай с половите органи – това е безплодието.
Често проявлението на „заушка” при тийнейджъри и възрастни – орхит, възпаление на тестисите. Възниква предимно при тежко и средно тежко протичане на заболяването.
Орхит обикновено се развива към края на първата и началото на втората седмица на болестта, когато на фона на влошаване на състоянието, настъпва втора вълна на треската.
Повишаването на температурата се съпровожда с болки и подуване на тестиса. Почти при 20% от заболелите орхит се съпътства с възпаление на придатъка на тестиса – епидидидимит.
Дългосрочно последствие от възпалителния процес в половите жлези при момченцата е тяхната атрофия и нарушение на сперматогенезата.
При двустранна атрофия на тестисите в бъдеще мъжът може да се сблъска с проблема с безплодието.
За щастие, най-често се засяга само единият тестис, а стерилност се развива рядко.
График на имунизации против епидемичен паротит
В имунизационния календар на България още в края на 90-те години бе въведена задължителна ваксинация против заушката. Поставя се 3-валентна ваксина против морбили, паротит и рубеола, за първи път на 13 месеца и реимунизация на 12 години.
Този график е разработен неслучайно. Първо, посочената възраст се смята за оптимална за образуването на специфични антитела. Второ, двукратното инжектиране осигурява надеждна защита от инфекция.
Ако се пропусне реимунизация се увеличава риска от заразяване през пубертета.
