Вътрешен отит или лабиринтит – това е възпалителен процес, който води до увреждане на структурите, влизащи в състава на вътрешното ухо.
Обикновено това заболяване има инфекциозна етиология.
Неговата основна опасност е, че съществува голям риск от разпространението на инфекцията в черепната кухина с развитие на менингит впоследствие.
Вътрешният отит е доста широко разпространен
Вътрешното ухо наподобява лабиринт, състоящ се от костна и тъпанчева част.
Дължината на целия лабиринт не превишава 2 сантиметра.
Важен момент е, че вътрешното ухо отговаря не само за слуховата функция, но в него е и вестибуларният апарат.
Така възпалението на този отдел води до различни вестибуларни нарушения в съвкупност с потискане на слуха.
Основна причина за възникване на възпаление на вътрешното ухо е инфекциозна флора.
И тя може да бъде представена не само от вируси и гъбички.
Най-често отитът се формира, вследствие на прекаран възпалителен процес в средното ухо.
Освен това често това заболяване е резултат от разпространението на инфекция от черепната кухина към лабиринта.
Обикновено това се среща при менингит
В редица случаи патогенната флора стига до вътрешното ухо с кръвообращението от отдалечени инфекциозни огнища.
Още една разпространена причина, която може да повлече след себе си развитие на възпаление, са различните травми на ушите.
В тази ситуация своя роля могат да изиграят увреждания непосредствено на тъпанчето, както и фрактури и наранявания на челната кост.
Симптоми на лабиринтит
По своето протичане вътрешният отит може да бъде остър или хроничен.
Острият процес се проявява с бързо нарастване на клиничната картина.
Завършва с пълно излекуване или преминаване на заболяването към хронична форма.
При хроничен процес симптомите са много по-слабо изразени, но са възможни и периодични обостряния.
На първо място при тази патология болният се оплаква от периодично възникващи пристъпи на световъртеж.
Продължителността на тези пристъпи може да бъде най-различна. В някои случаи е около 2-3 минути, а в други – няколко часа.
На фона на световъртежа се присъединяват симптоми като интензивно гадене, което може да се съпровожда и с повръщане, пребледняване на кожата и повишено отделяне на пот.
При хронична форма извън обостряне на пристъпи на световъртеж също се появяват.
Но те са със съвсем краткотраен характер.
В повечето случаи се наблюдават непроизволни колебания на очните ябълки.
Това състояние се нарича нистагъм.
Задължително клиничната картина се допълва и с нарушаване на равновесието.
Степента на изражение на това нарушение може да бъде най-различна – от леко отклонение на тялото в посока до пълна невъзможност за самостоятелно придвижване.
Характерен симптом е шум в ушите, който е пряко свързан с дразнещото действие на възприемащите звук рецептори.
В случай че тези рецептори започнат да загиват, което е характерно за гноен възпалителен процес, то слухът значително отслабва.
Освен това болният може да обърне внимание на ускорението или забавянето на сърдечните съкращения, неприятните усещания в областта на сърцето.
Диагностика и лечение
Това възпаление се открива въз основа на съществуваща клинична картина в съвкупност с допълнителни методи на изследване.
Допълнителните са отоскопия и вестибулометрия.
При бактериален произход на вътрешния отит задължително се назначават антибактериални средства.
Показва е изписването на нестероидни противовъзпалителни, а също и лекарствени средства, предназначени за подобряване на кръвообращението във вътрешното ухо.
