Вътрешен отит или лабиринтит – това е възпалителен процес, който води до увреждане на структурите, влизащи в състава на вътрешното ухо.

Обикновено това заболяване има инфекциозна етиология.

Неговата основна опасност е, че съществува голям риск от разпространението на инфекцията в черепната кухина с развитие на менингит впоследствие.

Вътрешният отит е доста широко разпространен

Вътрешното ухо наподобява лабиринт, състоящ се от костна и тъпанчева част.

Дължината на целия лабиринт не превишава 2 сантиметра.

Важен момент е, че вътрешното ухо отговаря не само за слуховата функция, но в него е и вестибуларният апарат.

Така възпалението на този отдел води до различни вестибуларни нарушения в съвкупност с потискане на слуха.

Основна причина за възникване на възпаление на вътрешното ухо е инфекциозна флора.

И тя може да бъде представена не само от вируси и гъбички.

Най-често отитът се формира, вследствие на прекаран възпалителен процес в средното ухо.

Освен това често това заболяване е резултат от разпространението на инфекция от черепната кухина към лабиринта.

Обикновено това се среща при менингит

В редица случаи патогенната флора стига до вътрешното ухо с кръвообращението от отдалечени инфекциозни огнища.

Още една разпространена причина, която може да повлече след себе си развитие на възпаление, са различните травми на ушите.

В тази ситуация своя роля могат да изиграят увреждания непосредствено на тъпанчето, както и фрактури и наранявания на челната кост.

Симптоми на лабиринтит

По своето протичане вътрешният отит може да бъде остър или хроничен.

Острият процес се проявява с бързо нарастване на клиничната картина.

Завършва с пълно излекуване или преминаване на заболяването към хронична форма.

При хроничен процес симптомите са много по-слабо изразени, но са възможни и периодични обостряния.

На първо място при тази патология болният се оплаква от периодично възникващи пристъпи на световъртеж.

Продължителността на тези пристъпи може да бъде най-различна. В някои случаи е около 2-3 минути, а в други – няколко часа.

На фона на световъртежа се присъединяват симптоми като интензивно гадене, което може да се съпровожда и с повръщане, пребледняване на кожата и повишено отделяне на пот.

При хронична форма извън обостряне на пристъпи на световъртеж също се появяват.

Но те са със съвсем краткотраен характер.

В повечето случаи се наблюдават непроизволни колебания на очните ябълки.

Това състояние се нарича нистагъм.

Задължително клиничната картина се допълва и с нарушаване на равновесието.

Степента на изражение на това нарушение може да бъде най-различна – от леко отклонение на тялото в посока до пълна невъзможност за самостоятелно придвижване.

Характерен симптом е шум в ушите, който е пряко свързан с дразнещото действие на възприемащите звук рецептори.

В случай че тези рецептори започнат да загиват, което е характерно за гноен възпалителен процес, то слухът значително отслабва.

Освен това болният може да обърне внимание на ускорението или забавянето на сърдечните съкращения, неприятните усещания в областта на сърцето.

Диагностика и лечение

Това възпаление се открива въз основа на съществуваща клинична картина в съвкупност с допълнителни методи на изследване.

Допълнителните са отоскопия и вестибулометрия.

При бактериален произход на вътрешния отит задължително се назначават антибактериални средства.

Показва е изписването на нестероидни противовъзпалителни, а също и лекарствени средства, предназначени за подобряване на кръвообращението във вътрешното ухо.