Болест на Хортън е възпалително заболяване на кръвоносните съдове с автоимунна природа, протичаща с увреждане на аортата и основните нейни разклонения.
Това са предимно разклонения на сънната артерия, разположени извън черепа, външната сънна артерия.
Първи тази патология описва американският лекар Хортън, който дава и наменованието ѝ.
Друго название на болестта е темпорален, гигантоклетъчен артериит.
В много случаи заболяването не протича изолирано, а се съчетава с ревматична полимиалгия.
Причини за болест на Хортън
Гигантоклетъчният артериит е автоимунна патология.
Доказателство за това е откриването в кръвта на патологични антитела към IgM и IgA, а също и циркулиращи имунни комплекси.
Възниква нарушение в имунната система, вероятно под въздействие на организма на някои вируси, на херпес, хепатит, грип и прочие.
Разбира се, не всеки човек, разболял се от горепосочените инфекции, заболява от васкулит.
Роля играе и генетичната предразположеност към тази патология.
Почти във всички случаи на темпорален артериит у болните се разкрива носителство към определени гени от HLA-системата – А10, В8 и В14.
Клинични проявления
Болестта на Хортън дебютира по различни начини.
Понякога постепенно, с нарастване на симптоматиката в продължение на няколко седмици, в други случаи остро,с ярко изразени клинични проявления.
Симптомите на заболяването пряко зависят от това, кой кръвоносен съд е увреден.
На практика винаги в патологичния процес се въвлича темпоралната артерия.
Болните се оплакват от главоболие с пулсиращ характер, което постепенно се усилва.
В рамките на 2-3 седмици става по-силно при дъвчене, съпровожда се със зачервяване на кожата и подпухване над увредения участък на артерията.
Усеща се болезненост при докосване в нея, повишена чувствителност на кожата на лицето и на главата.
Ако е засегната вътрешната сънна артерия, кръвообращението на главния мозък се нарушава.
Развиват се транзиторни исхемични атаки и дори може да се стигне до исхемичен инсулт.
При увреждане на кръвоносните съдове на зрителния нерв зрението постепенно се влошава, не е изключено и прогресиране на патологичния процес до пълна слепота.
Нарушенията с течение на времето стават необратими.
Никакви методи за лечение не могат да върнат зрението до изходно ниво.
За щастие те възникват не само в началото на болестта, а няколко месеца след нейния дебют.
Своевременната диагностика и адекватното лечение могат да помогнат за избягването им.
В единични случаи, при увреждане на бъбречните артерии, тази патология предизвиква увреждане на бъбреците.
Развиват се различни клинични форми на гломерулонефрит или пък остра бъбречна недостатъчност.
Ако в патологичния процес се въвлекат кръвоносните съдове на сърцето.
Това излага на риск болния от пристъпи на стенокардия и инфаркт на миокарда.
Освен местните за болестта на Хортън са характерни и системни проявления.
Основните сред тях са:
• Висока температура – до 38-39 градуса;
• Отслабване на апетита до пълната му загуба;
• Раздразнителност;
• Болки в мускулите и в ставите;
• Обща слабост;
Ако се развива ревматична полимиалгия, възникват оплаквания за скованост при движенията, болки в областта на мускулите и на шията, раменния пояс и таза.
Принципи на лечение
В зависимост от клиничната ситуация лечението може да се проведе амбулаторно или в болнични условия.
Пациентът подлежи на хоспитализация при:
• Необходимост от уточняване на диагнозата;
• Рязко влошаване на зрението;
• Подозрение за разрив на аневризма.
Лечението е предимно медикаментозно с кортикостероиди, в частност с преднизолон.
Назначават се дълги терапевтични курсове с продължителност до 2 и повече години.
