Девойките над 25 години често се налага да се оправдават пред гинеколог и да отговарят на въпроса – защо не са забременявали и не са изпълнили най-важния си дълг – майчинството и какво чакат още?
Също често може да се чуе от лекар – трябва да родиш и всички проблеми ще отшумят. С този метод е прието да се лекуват хормонално зависимите заболявания като например, ендометриоза, мастопатия и др. Каква е реалната ефективност на това лечение?
Бременност и възраст
Развитието на репродуктивните технологии позволява да се гарантира настъпването на бременност във всяка възраст.
Съвременният начин на живот, желанието на жените да градят кариера, да реализират своите мечти, амбиции и да постигнат определен социален статус ни вкарват в задънена улица.
Възрастта, в която жените най-често забременяват, съществено изостава от физиологично идеалната за износване на възрастта на детето.
Гинеколозите казват, че от първата менструация минават около 200 цикъла, преди да настъпи бременност.
Поставянето на кариерата на първо място, отлагането на бременността за по-късен период води до това, че в момента на зачеването вече има няколко придобити хронични заболявания.
Най-често те са хормонално зависими, и именно за тях гинеколозите говорят като болести, предизвикани от отлагането на бременност.
Но лекарите казват, че отлагането на бременността не може да се смята за път към формирането на болестта, тъй като механизмът на развитие, например, на ендометриоза засега е неизвестен и често се изплъзва от разбирането на лекари.
Но с увереност може да се каже, че това е предразполагащ фактор за развитие на хормонално зависими патологии, например, мастопатия, функционални заболявания на яйчниците и други.
Контрол на колебанията на хормоните
За по-добро разбиране може да се разгледа конкретен пример – отлагането на бременността влияе на протичането на това заболяване като ендометриоза.
Регистрирани са случаи на формирането на това заболяване при девойки, още преди менархе, тоест първата менструация, или пък жени по време на климакс, когато менструацията се прекратява. Но статистическите данни показват, че най-голямо разпространение заболяването има при жени в детеродна възраст.
Многобройни примери показват, че при бременност и след раждане на детето проявленията на ендометриоза изчезнали внезапно.
Преди около 35 години учените успели да установят – липса на менструация в продължение на няколко месеца спомага за намаляване разрастването на огнища на ендометриоза.
Оказва се, че тези огнища се подлагат на изменения както в нормално разположения ендометриум на матката.
При ежемесечни колебания на хормоните в клетките на ендометриума, и не е важно мястото на тяхното разположение, то огнищата забавят своето развитие, съответно, клиничните проявления и прогресията на болестта угасват.
Веднага щом настъпи бременност, заради тези физиологични изменения, протичащи в организма на жената. Създават се крайно неблагоприятни условия за развитие на ендометриоза.
Наблюдава се понижаване синтеза на хормони, основно на естрогени, а жълтото тяло продуцира прогестерон. И това лечение продължава през цялата бременност.
След раждането на детето, ако жената кърми, то лечението продължава. Лекарите отбелязват, че дори при липса на пълно оздравяване след износване и раждане на детето и кърмене, има възможност за постигане на продължителна и постоянна ремисия.
Тогава активността на огнищата на ендометриоза ще бъде потисната.
Рискове от болестта
Младите жени трябва да са наясно, че бременността може да забави развитието на ендометриоза, но прогресирането може да стане причина за развитие на безплодие.
Именно поради тази гинеколозите препоръчват бременност при откриване на начални стадии на ендометриоза.
