Един от най-обсъжданите препарати, които спортистите приемат като допинг е еритропоетин.
Каква е ролята на този хормон в човешкия организъм, в какви случаи е оправдана терапията и какви са най-често срещаните странични ефекти?
Еритропоетин и неговото влияние върху обмяната на веществата
Това е изключително важен хормон, който стимулира образуването на червени кръвни телца от костния мозък.
Голяма част от него се синтезира от бъбреците и само в периода на вътреутробното развитие и в ранна възраст от черния дроб.
Ако човек е загубил много кръв от някаква травма, след операция и тежко раждане, нивата на този хормон се повишават.
Синтезът му се влияе от нивото на хематокрита и хемоглобина.
Също синтезът на еритропоетин се увеличава при различни видове анемии, в състояние на хипоксия и шок.
Лекарства на основата на еритропоетин – кой се нуждае от тях?
Активната съставка на всички тези лекарствени средства представлява вещество, което пряко влияе на синтеза на еритроцити.
И дори няколко часа след първата инжекция в лабораторните изследвания може да се забележи повишение на хемоглобина с 3-10 грама на литър.
Но тъй като влияе сериозно на целия организъм, не се изписва при лека анемия или за превенция на малокръвие.
За да бъде назначено това лекарство, са необходими сериозни противопоказания.
В списъка на хората, на които са нужни инжекции еритропоетин, влизат:
• Болни с тежка бъбречна недостатъчност, включително и тези на хемодиализа;
• При анемия на фона на различни тежки заболявания на кръвта – миеломна болест, хронична лимфолевкоза;
• Пациенти, на които предстои автохемотрансфузия;
• Недоносени деца,родени в периода до 34-та седмица с тегло по-малко от 5 килограма;
• При химиотерапия, проведена с платинени препарати по повод злокачествено новообразувание;
Еритропоетин в спорта – допинг или помощник?
Фактът, че това лекарство може да повиши много бързо хемоглобина, го прави доста изкусително за спортисти, които се стремят по всякакъв начин да повишат резултатите си.
След повишаване на синтеза на еритроцити организма придобива способности на „свръхчовек“, значително се повишава издръжливостта, работоспособността, мускулната му сила.
Именно тези негови свойства стават причина от 1977 г. атлети да си поставят този препарат под формата на инжекции.
Интензивното лечение с еритропоетин дава на спортиста толкова значително превъзходство над неговите съперници, че специалистите окачествяват като недопустими състезанията с участието на атлети, приемащи този препарат.
Доста методи били изобретени за откриване на еритропоетин в кръвта и в урината на спортистите.
Максималната концентрация на препарата се установява 5-7 часа след неговото въвеждане, а следи се откриват до 2-3 дни след приема.
Но не е толкова лесно да се потвърди със сигурност наличието му.
Лекарствения аналог е на практика неразличим от физиологичния еритропоетин, който се образува от бъбреците.
Как се провежда лечение с еритропоетин?
Препаратът съществува единствено под формата на разтвор за подкожно и венозно въвеждане, тоест с инжекции. Ако човек твърди, че не знае как този препарат е попаднал в организма, това е лъжа.
Този препарат не се усвоява в храносмилателния тракт, затова и не съществуват таблетки и суспензии.
Понякога при лечение с препарати с активна съставка еритропоетин се развиват нежелани реакции.
Най-често се повишават кръвното и пулса до развитие на хипертонична криза.
Също често се развиват алергични реакции, грипни симптоми – втрисане, слабост, краткотрайна треска.
