Гломерулонефрит – особености при деца
Това е нарушение на гломерулите на бъбреците, което се провокира от имунитета и от съществуващи инфекции в организма.
Тази патология е на 3-то място след инфекциозните увреждания и пороците на развитието.
Опасността при гломерулонефрит се крие в хроничния процес, който предизвиква необратими изменения вътре в бъбреците, вследствие на които се развива бъбречна недостатъчност.
В някои случаи заболяването превръща децата в инвалиди.
Най-често се открива при деца след 3-годишна възраст, много рядко в ранна възраст.
Момченцата са по-предразположени от момиченцата.
При гломерулонефрит се засягат бъбречните гломерули, в които протича филтрация на кръвта и се формира урината.
Ако тези структури са нарушени, в урината попада белтък, кръвни клетки и необходимите на организма вещества – глюкоза, липиди, ензими.
При тази патология влияение оказват бактериални и вирусни инфекции и нарушения във функционирането на имунитета.
Ролята на имунитета в увреждането на бъбреците
Ако в организма проникне инфекция, било то вируси или микроби, имунитетът реагира с образуването на антитела.
Това са защитни белтъци, които създават комплекси с инфекциозни агенти, неутрализират ги и безболезнено ги изхвърлят от организма.
Ако възникне имунно нарушение под действието на инфекциозен процес, тези комплекси не се отделят, поради големите си размери.
И така се стига до хронични възпалителни процеси.
Ако на повърхността на гломерулите започне отлагане на тези комплекси, имунната система на детето започва да възприема бъбреците като чуждо тяло.
Това предизвиква имунна реакция, образуват се антитела срещу бъбречните гломерули, които разрушават тъканите и предизвикват остро възпаление.
Подобни нарушения на имунитета са причина за автоимунни заболявания.
Аналогична може да бъде ситуацията със ставите и със сърдечните клапани при развитие на ревматизъм.
Ролята на инфекциите в развитието на бъбречни увреждания
В зависимост от това къде първоначално е възникнала инфекция и какви зони са били засегнати от микроби или вируси, се различават първичен и вторичен гломерулонефрит.
Първичен процес възниква, ако инфекцията първоначално е била локализирана в бъбречната тъкан и възпалението е възникнало именно там.
Вторичният гломерулонефрит възниква като усложнение на други процеси, например, ангина, при която също имунитетът се въвлича във възпалителния процес.
Вече съществуващите имунни комплекси, циркулирайки в кръвната плазма, попадат в бъбреците и ги увреждат.
Инфекцията може да засегне както единия бъбрек, така и двата.
А също има и дифузен или локален вид, в зависимост от това дали е изразена степента на тежест на процеса.
По характер инфекцията, която може да увреди бъбречните тъкани, може да е вирусна или бактериална.
Рискови фактори, провокиращи автоимунно възпаление
Далеч не всички деца, които имат различни бактериални или вирусни инфекции, развиват гломерулонефрит.
Съществуват определени предразполагащи фактори, които правят подобно възпаление по-вероятно.
Огромна роля играе неблагоприятната наследственост с първоначално повишена чувствителност на бъбречната тъкан към възпаления.
Не по-малко значение има и рязката промяна на климата от топъл към студен или обратното.
Това е голям шок за детския организъм.
Прегряване или преохлаждане, силен стрес и тежки физически натоварвания са също сред факторите, които увеличават риска от развитие на гломерулонефрит при деца.
Често бактериална инфекция от рода на пиелонефрит и цистит създава благоприятна среда за по-нататъшно на увреждане на бъбречните гломерули.
Но най-често автоимунно възпаление се формира при вече съществуващи автоимунни заболявания – ревматизъм, вълчанка или васкулити.
