Хроничен пиелонефрит – това е изключително разпространен възпалителен процес, който е с неспецифична природа и който се развива в бъбреците.
В основата на възникване на заболяването е въздействието на отделителната система на бактериалната флора.
В най-тежките случаи тази патология може да стане причина за хронична бъбречна недостатъчност.
Сред възпалителните заболявания на отделителната система на хроничен пиелонефрит се падат повече от 60% от случаите. Тази патология се среща при приблизително 19 от 1000 души.
Жените няколко пъти по-често се сблъскват с подобно възпаление.
Това лесно се обяснява с факта, че уретрата на жената е по-къса и по-широка, което създава благоприятни условия за разпространение на инфекциозна флора на пикочния мехур, а впоследствие и на бъбреците.
При хроничен пиелонефрит периодите на обостряне се сменят с ремисии.
Какво трябва да е ефективното лечение на хроничен пиелонефрит
Обостряния - най-често през зимата и при студено време
Достатъчно често този патологичен процес се съчетава с увреждане на други органи на отделителната система.
Вследствие на възпалителната реакция постепенно се увреждат всички нови участъци на бъбречната тъкан, които загиват. Това води до развитие на хронична бъбречна недостатъчност.
Хроничният пиелонефрит е с бактериална етиология, като формиране на възпалителен процес могат да предизвикат най-разнообразни микроорганизми.
Най-често причинители са ешерихия коли, ентерококи, стафилококи, стрептококи и хемофилус инфлуенце.
Следва да се отбележи, че най-често за възникване на това заболяване се предшества от прекарана остра инфекция.
Съществуват редица предразполагащи фактори, които играят своята роля в развитието на тази патология. Първо към тях се отнася хроничен имунен дефицит и интоксикация на организма.
Бъбречнокаменна болест, а също и всякакви други заболявания, съпровождащи се с нарушаване на отока на урината, способстват за възникване на възпалителния процес.
Други провокиращи моменти са представени от съществуващи общосоматични нарушения и промени от страна на хормоналния фон.
Симптоми при хроничен пиелонефрит
Болният се оплаква от неразположение, обща слабост, повишение на телесната температура до субфебрилни стойности и главоболие.
Обикновено местни проявления от страна на бъбреците не се откриват.
В изследванията на урината присъства повишено количество белтъци и левкоцити, а също и бактерии.
Рецидивиращият вариант се съпровожда от вълнообразно протичане.
При обостряне на заболяването присъстват всички клинични проявления, характерни за острата форма – обща интоксикация на организма, болков синдром в кръстния отдел и т.н.
След известно време стадият на обостряне се сменя с ремисия, продължителността на която може да бъде най-различна.
В урината се открива изразена протеиноурия, левкоцитоурия, а също и бактерии.
Понякога може да се открие и умерена хематурия.
Хипертоничният вариант е доста неблагоприятен.
На първо място, в клиничната картина са симптоми като системно повишение на артериалното налягане, пристъпи на главоболие и световъртеж, болка в областта на сърцето и задух.
Често артериалното налягане при това състояние стига до 220/120 мм живачен стълб, а това сигнализира за злокачествен характер на болестта.
Нарушенията при уриниране обикновено не са изразени или се появяват периодично за кратко време.
Как се поставя диагнозата, какви изследвания трябват
Това възпаление се открива въз основа на цяла съвкупност от лабораторни изследвания.
Допълнително се назначава ултразвуково изследване на бъбреците, екскреторна урография, а при съмнения и компютърна томография.
Лечение на хроничен пиелонефрит - акцент върху антибиотиците
Лечението на хроничен пиелонефрит следва да е комплексно, и да се състои от медикаментозна терапия, диета и процедури, отстраняващи причините, които възпрепятстват нормалното оттичане на урината, а също и санаторно-курортно лечение.
По време на обостряне може да се наложи хоспитализация с предписване на постелен режим. При първичен пиелонефрит в урологично отделение, а при вторичен в нефрологично.
Основна е ролята на антибиотиците в борбата с хроничен пиелонефрит. Назначават се след определяне на чувствителността на патогенната микрофлора, която предизвиква бъбречното възпаление.
Антибактериалната терапия следва да се започне в ранен стадий. При по-късен се понижават пречистващите способности на бъбреците, развиват се и патологични изменения.
Така се създава невъзможност да се постигне необходимата концентрация на лекарствата, което съществено понижава тяхната ефективност. Освен това се нарушава екскреторната функция на бъбреците, което повишава опасността от странични ефекти.
Активността на антибиотиците силно зависи от киселинността на урината. Някои от тях действат само при алкална реакция. Затова при прием е необходимо да се спазва киселинно-алкална диета, да се пие минерална вода с високо pH, тоест алкално.
При тежко протичане на болестта се използва комбинация от антибиотици, които се приготвят индивидуално за всеки пациент.
За намаляване на страничните ефекти помагат антихистамини и витамини.
При необходимост се прилагат сърдечни гликозиди. Ако пиелонефритът се съчетае с артериална хипертония, се назначават хипотензивни препарати.
Хранителен режим - важен за правилното лечение
За да бъде ефективно лечението, задължително следва да се спазва диета:
- Преустановяване яденето на мазни и пикантни ястия, подправки и силни кафета;
- Увеличаване на потреблението на млечни продукти, постно месо, варена риба, плодове и зеленчуци.
Храната трябва да съдържа необходимото за организма количество витамини, минерали, особено желязо и кобалт. На тези вещества са богати ягоди, нар и ябълки.
Ефективно допълнение към медикаментозното лечение са народни средства – отвари и екстракти от полски хвощ, шипка, бреза, хвойна, които оказват антисептично и диуретично действие.
Санаторно-курортното лечение обикновено се провежда в балнеологични санаториуми. Минералната вода помага за намаляване на възпалението, за отделяне на микробите от бъбреците, както и на гной, слуз, в резултат на което съществено се подобрява състоянието на болните. У нас при бъбречни заболявания помага минералната вода в Хисаря.
При хроничен пиелонефрит за провеждане на санаторно лечение е необходимо състоянието да е стабилно, Хисаря като санаторно-курортна дестинация е подходяща през месеците юли и август.
Това е във връзка с общото показание за лечение на болни бъбреци – сух и горещ климат в комбинация с пълноценна хидратация.
В случай на вторичен пиелонефрит може да е необходима хирургична интервенция, за да се отстрани причината за застой на урината.
Ако лечението на хроничния пиелонефрит е ефективно, то:
- Температурата се нормализира;
- Отшумяват проблемите с уринирането;
- Кръвните показатели – скорост на утаяване на еритроцитите, също влизат в нормата;
- Понижава се или отслабва отделянето на левкоцити с урината, намалява протеиноурията, бактериурията.
Дори и борбата с болестта да се увенчае с успех, са много вероятни рецидиви. Наблюдават се в 60-80% от случаите. Затова се препоръчва провеждането на терапия, насочена към предотвратяване на бъдещи рецидиви веднъж на всеки 6-24 месеци.
Профилактика на хроничен пиелонефрит
За да се предотврати развитие на хроничен пиелонефрит е необходимо:
- Своевременно да се лекува остър пиелонефрит и други заболявания на отделителната система;
- Да се отстранят фактори, нарушаващи нормалното отичане на урината – стеснение /стриктура/ на пикочния канал, камъни, аденом на простатата.
Профилактичните мероприятия по отстраняване на рецидивите на болестта включват откриване и отстраняване на огнища на инфекция. Хората, които страдат от хроничен пиелонефрит, трябва да посещават лекар 2 пъти годишно.
При прекаран остър пиелонефрит болните подлежат на диспансеризация, дейностите по която се заплащат от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Ако в рамките на 3 години възникне отново остър пиелонефрит, се поставя диагноза "хроничен".
