Стабилността на обмяната на веществата се поддържа от надбъбречните хормони.
От тях се синтезират биологично активни съединения, контролиращи тонуса на кръвоносните съдове.
А също и обмяната на течности и минерали.
Уврежданията на надбъбречните жлези, които водят до понижаване на тяхната функционална активност, са характерни за болестта на Адисон.
В случай на крайно тежко протичане и рязко обостряне на патологията е възможно развитие на адреналова или адисонова криза, при която се развива остра надбъбречна недостатъчност.
При подобна криза е необходима незабавна лекарска намеса, прием на цяла съвкупност от лекарства, а понякога и реанимационни мероприятия.
Усложнение на Адисонова болест – криза
Основата на болестта на Адисон съставлява функциониране на кората на надбъбречните жлези, които водят до синтез на кортикостероиди.
Причини могат да бъдат автоимунни, туберкулозни и други увреждания на самите органи, нарушено функциониране на връзките между хипофиза и надбъбречни жлези.
А също и прием на някои лекарства, туморни процеси и дефицит на някои хормони – тропен хормон на хипофизата.
Сериозно усложнение на заболяването може да стане адисонова криза, която възниква в условията на рязка обмяна на веществата и въздействие на различни провокиращи фактори.
Подобни кризи на фона на болестта на Адисон протичат изключително тежко.
Възникват след стрес или продължителни физически натоварвания, остри инфекции.
И без оказване на адекватна спешна помощ има риск от летален изход.
Защо спират да се освобождават хормони?
Основата на кризата е рязко и почти пълно прекратяване на синтез на хормони на надбъбречните жлези.
Това води до понижаване на тяхното ниво в кръвната плазма и прекратяване тяхното въздействие върху чувствителните тъкани на организма.
Подобно състояние е вероятно в следните случаи:
• Рязко прекратяване на приема на препарати, заместващи естествения синтез на хормони на надбъбречните жлези;
• Увреждане на надбъбречните жлези, операции, остри некрози на органа в резултат на исхемия или кръвоизлив;
• Остра системна инфекция и сепсис, които водят до некроза на кората, заради което хормоните на надбъбречните жлези не могат повече да се синтезират;
• Изразената загуба на кръв води до хиповолемичен шок и обезкървяване на тъканите на надбъбречните жлези;
В резултат хормоните на надбъбречните жлези престават да се отделят съвсем или количеството е критично малко за поддържане на адекватна обмяна на веществата.
Страда сърдечната функция, нарушава се тонуса на мускулите на тялото.
Рязко се разстройва обмяната на веществата.
А това увеличава риска от развитие на бъбречна недостатъчност, формиране на кома.
Как се проявява кризата – аритмия, понижаване на кръвното, кома
Развитието на кризата протича на няколко часове и дни, в зависимост от степента на изменение на обмяна на веществата и изразения дефицит на хормони.
Първоначално се развиват болезнени усещания в мускулите на фона на мускулна слабост и нарушения на апетита.
При криза рязко се понижава кръвното, като се формират нарушения в сърдечната функция и аритмия.
Възниква световъртеж и силно изпотяване, рязко пониженото налягане води до хипоксия на тъканите, изстиване на крайниците, посиняване и пребледняване.
Възможно е присъединяване на гадене и повръщане, изразена диария, типична болка в корема, рязко намаляване на обема отделяна урина.
Принципи на лечение – спасяват ли лекарствата?
Първоначално лечението се провежда в реанимация, където разтвори и лекарства се въвеждат венозно, като се контролират всички жизнени показатели.
Показно е използването на кортикостероиди, които се подбират в индивидуална доза.
