На 15 март 1854 г. се ражда човекът, който създава лекарство срещу една от най-разпространените някога и доста опасни инфекции – срещу дифтерия.
Немски лекар разработва противодифтериен серум, за което през 1901 г. получава Нобелова награда по физиология и медицина.
Днес дифтерия в съзнанието на хората преминава в групата на градските митове и легенди.
Децата задължително се ваксинират, но малко са тези, които са чували за някой боледувал от дифтерия.
Но тази инфекция, за разлика от много други, упорито не изчезва от лицето на Земята, въпреки успехите с масовата имунизация и в създаването на ефективно лекарство.
Какво е особеното на дифтерията и защо не успяваме да се справим коварна болест веднъж завинаги?
Как действа дифтерийният токсин?
Токсинът представлява белтъчна молекула от 2 субединици.
Отровата от дифтерийната бактерия необратимо блокира синтеза на белтъчини в организма.
Токсинът се разпространява из целия организъм.
В сърдечния мускул на болния спирането на синтеза на всякакви белтъци предизвиква тежки функционални и структурни увреждания, които могат да доведат до смъртта на човека.
Невроните под въздействието на токсина губят защитната си миелинова обвивка.
В резултат се развиват парализи и парези.
Накрая, токсина засяга и малките кръвоносни съдове, което води до развитие на инфекциозно-токсичен шок.
Освен токсичен за човека белтък, в дифтерийния токсин има още няколко фракции, които усилват разрушителното му действие.
Една от тях е ензимът хиалуронидаза, който повишава проницаемостта на стените на малките кръвоносни съдове.
Кръвта се просмуква през тях, пропивайки околните тъкани със свои компоненти, включително и с фибриноген.
Другата фракция е невротоксин, който унищожава епителните клетки, от които се отделя ензимът тромбокиназа.
Този ензим превръща фибриногена във фибрин.
В резултат на повърхността на увредената лигавица се образува печално известният дифтериен воал.
И тъй като епителът на небцето е многослоен, този воал в буквален смисъл е изплетен от тъканите на болния.
Не трябва да се премахва, тъй като се образуват рани.
Как убива дифтерията?
В списъка с усложнения попадат същински круп, езофагит и остър гастрит, оток на миокарда и сърдечна недостатъчност.
При липса на своевременно лечение е възможна парализа на дихателните пътища, оток на белите дробове, увреждане на нервната система и като последица смърт.
Смъртността при дифтерия варира от 2 до 7%.
Статистиката показва, че всички хора, починали от това заболяване не са били ваксинирани.
Дифтерията е бактериална инфекция, и при нейното лечение се назначават антибиотици, но това е само спомагателна терапия.
Основно лекарство против дифтерия е противодифтериен серум, който потиска действието на токсина.
Най-добрата защита срещу дифтерия е ваксинацията.
Ваксинация против дифтерия
Днес ваксинацията против дифтерия е задължителна и влиза в националния имунизационен календар.
Използват се комбинирани ваксини против коклюш, тетанус и дифтерия и против тетанус и дифтерия.
Последната се поставя на всеки 10 години след навършване на 25-годишна възраст.
За малките деца се използва и Пентаксим – против тетанус, дифтерия, коклюш, полиомиелит и срещу инфекции, предизвикани от хемофилус инфлуенце и Инфарикс Хекса.
Това е също комплект, който освен Пентаксим включва и хепатит В.
Наличието на антитела в кръвта – след ваксини или болест, възпрепятства разболяване, но той да бъде носител и разпространител на инфекция.
Защо възникват епидемични взривове на дифтерия?
Причината е, че имунизираният може да разпространява инфекцията, без дори да подозира.
