Гнойно възпаление, развиващо се в областта на плевралните листове, се нарича емпием на плеврата.
Това патологично състояние се съпровожда с натрупване на гноен ексудат в плевралната кухина, вследствие на което се развива остро изразен интоксикационен синдром.
Заболяването може да доведе до редица достатъчно сериозни усложнения, а в напреднал стадий може да се стигне до летален изход.
Емпием на плеврата е един от вариантите на протичане на ексудативен плеврит.
Принципен момент е, че при тази патология в кухината, разположена между висцералния и париентералния лист, се натрупва известно количество гнойна течност. Най-често това състояние се развива при хора с отслабена имунна система.
Приблизително в 90% от случаите гнойното възпаление на плеврата е с вторичен характер.
Това е признак, че инфекциозната флора се разпространява от някакви други органи.
Най-голямо значение в този случай имат възпалителните процеси, развиващи се в дихателните органи.
Емпием на плеврата може да се развие, вследствие на прекарана пневмония, туберкулоза, абсцес на бял дроб и т.н.
Принос във формирането на тази патология е възможно да имат перикардит, абсцес под диафрагмата, остър панкреатит, медиастенит и много други.
В редица случаи бактериалната флора се разпространява към областта на плеврата посредством хематогенен и лимфогенен път от отстранените огнища, например, в случай на остър апандисит.
Други важни фактори, които могат да доведат до развитие на възпаление, са прекарани травми и операции на органите, разположени в непосредствена близост до плеврата.
В зависимост от своята етиология гнойният плеврит се разделя на метапневмоничен, парапневмоничен, постоперативен и посттравматичен.
Метапневмотичен вариант се установява в случаите, когато възпалението е възникнало след прекарана пневмония.
При парапневмоничен вариант гнойният възпалителен процес се формира паралелно с пневмония.
Постоперативният вариант предполага увреждане на плеврата, вследствие на проведената операция.
А посттравматичният – след травма на органите на гръдната кухина.
Освен това, емпиемът може да бъде остър, подостър и хроничен.
Острото протичане предполага продължителност на заболяването до 1 месец.
Подостра форма се установява в случаите, когато симптомите присъстват от 1 до 3 месеца.
Хроничната форма се характеризира с продължителност на патологията повече от 3 месеца.
Симптоми при емпием на плеврата
В развитието на гнойно възпаление на плевралните листове се разграничават няколко стадии.
Първият етап е серозен и се характеризира с активно натрупване в плевралната кухина на серозен ексудат, в който с течение на времето започва да се размножава гнойна флора.
Вторият етап е фиброзно-гноен.
Вследствие на активното размножаване на бактерии натрупващата се течност става гнойна.
А на повърхността на плевралните листове се образуват фиброзни отлагания.
Наблюдава се формиране на плътни сраствания между двата плеврални листа, което съществено затруднява дихателния процес.
Диагностика на гноен плеврит
Диагнозата се поставя въз основа на преглед на болния.
Първоначално се провежда общ преглед с аускултация.
От допълнителните методи се използва рентгенография, ултразвукова диагностика и компютърна томография.
Решаващо значение има плевралната пункция с бактериологично изследване на получения ексудат.
Лечение и профилактика на гнойно възпаление
Задължително при такова възпаление е необходимо да се проведе дрениране на плевралната кухина с едновременно въвеждане на антибактериални препарати и протеолитични ензими.
На болния се назначава системна антибактериална терапия, която се подбира въз основа на отделената флора.
Основните лечебни мероприятия се свеждат до дезинтоксикация и имунна корекция.
