Вариолата – това е единствената инфекция в историята на човечеството, с която то успява да се справи.
Защо операцията не може да се повтори и да се избавим от още десетки други различни инфекции, които не ни оставят да живеем спокойно?
Какви са причините за уязвимостта на вариолата и устойчивостта на други заболявания?
Особености на заболяванията
Както е известно, в борбата за оцеляване съществуват видове, които са способни за ефективно размножаване и усвояване на нови територии.
Вируси, бактерии и други инфекциозни възбудители използват най-различни стратегии за оцеляване и завоюване на света.
Тези стратегии се определят от различни характеристики на микроорганизма.
Например, инкубационният период е време от момента на заразяване до поява на първите симптоми:
• Някои вируси бързо се размножават из организма, и само след няколко часа човек разбира, че е болен и разпространява инфекцията – грип и други;
• Инфекциите с кратък инкубационен период се проявяват не по-рано от денонощие, а понякога и след няколко седмици – чума, холера, скарлатина, разнообразни остри чревни инфекции;
• При инкубационен период със средна продължителност човек може да научи за своята болест след няколко месеца – хепатит В;
• При дълъг инкубационен период инфекцията може да се намира в човешкия организъм с години и дори с десетилетия – хепатит С, ХИВ, прионови инфекции, проказа;
Колкото по-дълъг е инкубационният период, толкова по-дълго човек може да остане източник на инфекции – това е изгодно за разпространение на възбудителя.
От друга страна, болестите, които започват остро и бързо обикновено са силно заразни.
И инфекцията може да порази повече жертви за кратко време, което е изгодно за дадения вид.
Още няколко важни характеристики, определящи повишения интерес на научната и медицинската общност към инфекциите – контагитозност и показател за смъртност.
По съвкупност от характеристики вариолата се отнася към най-опасните инфекции.
В този списък също влизат холера, чума, туларемия и др.
Инфекции и техните жертви
Вариолата, някога предизвикваща мащабни епидемии, се отнася към чисто човешките заболявания – антропонози.
Никой от животинския свят не страда от нея.
Кравите имат свой вариант на заболяването – хората не умират от кравешка вариола, и дори и да се заразят получават пожизнен имунитет срещу своята, вариола.
Това означава, че от инфекцията няма къде да се избяга.
Достатъчно е било да се формира популационен имунитет, за да не се разпространява заболяването, да се намери начин на лечение.
След това да се намерят и излекуват всички болни.
Към антропонозите също се отнасят морбили, проказа, холера и други заболявания.
Но вирусът на морбили засяга също маймуните, а проказата има продължителен инкубационен период.
Освен това ваксината против холера осигурява само 65% защита, против проказа пък изобщо няма ваксина.
Сякаш и останалите подобни заболявания имат такива характеристики, които им позволяват да се изплъзнат от пълната ликвидация.
Ако пък възбудителят умее да оцелява във всеки друг организъм, освен човека, то задачата за пълна ликвидация става на практика нерешима.
Например, чумата засяга мишки и други гризачи, а също и котки, камили и зайцеви.
Бълхите, обитаващи тези бозайници, могат да предават инфекцията на хората.
Аналогична е ситуацията с туларемията.
Още една карантинна инфекция, жълтата треска, засяга също и маймуните и се разпространява с комарите.
Какво ще се случи, ако вариолата се върне?
Някога това е била най-страшната инфекция на нашата планета, но съвременното развитие на медицината е въпрос на седмици евентуална епидемия да бъде овладяна.
