Амилоидоза на сърцето – това е достатъчно сериозно заболяване, характеризиращо се с отлагане в сърдечните тъкани на неразтворим комплекс, който се състои от белтъци, свързани с полизахариди. Този комплекс се нарича амилоид.
В основата на развитие на това заболяване са системни нарушения от страна на белтъчния метаболизъм.
Достатъчно често това състояние се съчетава с натрупване на амилоид и в други вътрешни органи, например, в бъбреците.
Този патологичен процес създават значителни трудности в поставянето на диагноза и лечение.
Без своевременна медицинска помощ става причина за прогресираща сърдечна недостатъчност
В медицинската практика терминът амилоидоза е бил за първи път употребен през 1842 г. Съществува още и второ название на това заболяване е амилоидна кардиопатия.
Днес точни данни за разпространението на заболяването на територията на България няма.
Според статистиката, сред жителите на САЩ честотата, в която се среща е приблизително 4 случаи на 100 000 души население. Не успява да се проследи никаква връзка между пола или възрастта.
Най-често се среща вторичната форма на амилоидоза. Предполага се, че до нейното развитие водят някакви първични заболявания, например, различни тумори или ревматоиден артрит.
Освен това, сърцето често е предразположено към отлагане на амилоид на фона на хронични патологии от страна на дихателната система. Като пример, може да се приведе хронично протичане на бронхит или туберкулоза.
Сифилис, актиномикоза, хронично протичащи патологични процеси в червата – всичко това може да се превърне в провокиращ фактор за възникване на амилоидоза.
Ако подробно се разгледа механизмът на развитие на амилоидоза, то може да се каже, че най-често белтъчно-полизахаридният комплекс се отлага в миокарда.
Амилоид може да се установи и в други обвивки, но това се среща по-рядко
На фона на протичащите изменения мускулната обвивка става по-плътна и хипертрофира.
Всичко това води отслабване на съкратителната способност на сърцето. Постепенно се развива сърдечна недостатъчно.
Симптоми сигнализиращи за амилоидоза на сърцето
Достатъчно често патологичният процес по своята клинична картина напомня на други кардиологични заболявания, което затруднява своевременното откриване. Обикновено симптомите при амилоидна кардиопатия нарастват бавно и постепенно. В началните етапи болният може да обърне внимание на бързото уморяване, периодично възникващи пристъпи на световъртеж, умерени отоци и т.н.
Често симптомите придобиват по-интензивен характер след прекаран стрес, силна физическа преумора и дори след прекарана дихателна инфекция. Пациентът сигнализира за наличие на болков синдром, локализиращ се в гръдния кош и по своя характер напомня на пристъп на стенокардия. Още един характерен момент е понижаване на кръвното налягане, което се съпровожда с гърчове. Наблюдават се нарушения от страна на сърдечния ритъм. При нарастване на сърдечната недостатъчност клиничната картина се допълва с изразен задух, отоци, а също и увеличаване на черния дроб на размери.
Често наличието на тези симптоми като трупане на течност в перикарда и трупане на ексудат в коремната кухина. Доста често амилоидозата е със системен характер и се съпровожда с увреждане на други органи.
Диагностика и лечение
Поставянето на диагнозата не може да се основава само на съпътстващи проявления, тъй като не са специфични. Задължително може да се направи електрокардиография и ехокардиография.
Обикновено цялото лечение на амилоидоза се свежда до това, че се спира прогресирането на сърдечна недостатъчност. За тази цел се използват антикоагуланти, диуретици, сърдечни гликозиди и т.н.
