Основната функция на бъбреците в човешкия организъм е елиминиращата, извеждат от организма водата и излишните хидрофилни метаболити.

С тази функция е неразривно свързана и регулацията на киселинно-алкалния и на водно-солевия баланс.

И ако участъци от бъбречната тъкан престанат да функционират нормално, в кръвта започват да се акумулират токсични вещества, които здравите бъбреци отделят от организма с урината.

Състоянието на безсъзнание, предизвикано от отравяне с ендогенни токсини, вследствие на бъбречна недостатъчност се нарича уремия или уремична кома.

Това е терминален стадий на серозно бъбречно увреждане, вследствие на дълго протичащ хроничен процес.

Причини за уремична кома

Голяма част от уремиите се развиват при хронична бъбречна недостатъчност, предизвикана от продължително възпаление на бъбречните легенчета /пиелонефрит/ или на целия орган – гломерулонефрит.

Хронично нарушение на функциите и на двата бъбрека се развива при аденом на простатата и при диабет.

Причините, поради която функциониращи участъци от бъбречната тъкан намаляват до размери, недостатъчни за отстраняване от организма на натрупани токсични вещества, е възможно да са доста различни.

Уремията при хронични процеси се развива бавно, самоотравянето на организма често продължава дълги години.

Вродени патологии на отделителните органи могат да доведат до развитие както на остра, така и на хронична уремия.

Рискови фактори за развитие на внезапна уремична кома са състояния, предизвикващи развитие на остра бъбречна недостатъчност:

• Възможни отравяния – с медикаменти, с гъби, с фалшив алкохол и прочие;
• Остър кръвоизлив и анафилаксия;
• Обезводняване;
• Тежки инфекциозни заболявания;

Симптоми

Това състояние може да протече както в остра, така и в хронична форма.

Острата форма на уремична кома се провокира от остро нарушение на бъбречната функция при недостатъчно образуване на урина – олигурия.

В този момент се наблюдава рязко повишаване в кръвта на продукти от метаболизма на азота – азотемия.

Появява се миризма на амоняк от тялото на болния, променя се водно-електролитния баланс, започва да задържа вода.

Възникват симптоми на сърдечна недостатъчност – ускоряване на пулса, нарушаване на ритъма, болки в сърцето, анемия, възможно е да се формира и мозъчен оток.

При остра уремична кома церебралната симптоматика нараства много бързо.

След астеничния синдром следва депресивния, след това халюцинациите и най-накрая се стига до кома.

При хронични заболявания предкоматозната симптоматика нараства със загиването на бъбречни тъкани, постепенно.

Първите признаци на развитие на уремия са силен кожен сърбеж, усилващо се главоболие, когнитивни и зрителни разстройства, астения.

Симптомите на увреждане на органи на храносмилателната система се обуславят от вещества, които се елиминират не от бъбреците, а от тъканите на други органи.

Азотемията предизвиква кожен сърбеж, храносмилателни разстройства, енцефалопатии, възпаление на серозната обвивка на сърцето, анемия.

Диспепсията се проявява чрез липса на апетит, често се стига до пълен отказ от храна.

Развитието на процеса предизвиква неспособност на бъбреците да задържат натрий, което прогресира до солева дистрофия.

Нейните симптоми са обща слабост, хипотония, кожата на болния губи еластичност, наблюдава се ускоряване на пулса, хемостаза.

Лечение на уремична кома

Това състояние изисква спешни мерки за предотвратяване на смъртта на пациента.

Неотложната помощ при уремична кома се състои в следните терапевтични мероприятия. Състояние на пациента се оценява по скалата на Глазго.

След това първо се извършва реанимация на сърцето и на белите дробове.

Прави се кардиограма и промивка на стомаха със специален натриев разтвор, назначават се и слабителни.